Достъпна ли е средата в Асеновград за придвижване на трудно подвижни хора? Осигурени ли са съоръжения за инвалиди на сградите за обществено ползване? Толерантни ли са асеновградчани към съгражданите си в затруднено физическо положение? Тези и други подобни въпроси все по-често биват засягани в социалната мрежа. Разискват се дълго и обосновано. Но досега няма публично оповестено предложение или решение за осигуряване достъпността на проблемните зони в Асеновград.
Екипът на Actualno.com се срещна и разговаря по темата с представител на трудно подвижните хора. Васил Василев е на 53 г. от Асеновград. Висшист е и по-голямата част от трудовата му дейност е в сферата на социалните услуги. От няколко години той самият попада в това положение, от което никой не е застрахован. "Както си живеех нормално, в един момент, по-точно в последните 4-5 години осезаемо започнах да не мога да се движа, поради мускулна дистрофия", започва разказът си Васил Василев. Той често става инициатор на дискусии, повдигайки именно темата за социалната инфраструктура в Асеновград.
Пред екипа ни споделя, че надежда за подобряване на текущото състояние в това отношения страната ни има, но тя е много далече. "В България, не говоря само в Асеновград, е било насадено по времето на социализма, че инвалиди - такива хора няма. Те винаги са били изолирани и избутвани извън градовете. Дори са били затворени по къщите си, оставени на грижите на близките си. За първи път ми светна една огромна лампа, когато посетих Испания. Мислех си, че сред испанците има много трудно подвижни хора. В един момент се досетих, че те просто могат да се движат свободно из достъпна среда и нямат проблем да достигнат където и да е. В едно село от типа на Козаново, например, е изграден подлез на главния път, на който с цел да може да се пресече има асансьори от двата му края. Те са с издигане само на едно ниво", посочва асеновградчанинът.
Според него, в България няма съзнание за трудно подвижните хора - нито сред администрацията, нито сред обществото. И хората, които не са се сблъсквали с тази трудност, не могат да го осъзнаят. "Да, аз работя и мога да си го позволя. Защото работата ми е такава, че съм зад бюро. Обаче, ако работното ми място беше в Бюро по труда-Асеновград, например, аз трябваше да престана да работя, тъй като нямаше да имам възможност да достигна до съответната стая. Тогава кое щеше да е по-добре: да стоя вкъщи и да ме издържа държавата изцяло или все пак да работя, защото имам какво да дам?", пита се Васил Василев.
Той илюстрира мисловно случай на IT-специалист, който е обездвижен от кръста надолу, но е активен с ръцете и мозъка си. Иска да отиде да потърси работа в Бюрото по труда, но не може, поради липсата на достъпна инфраструктура. "Аз знам какво ще отговорят - че ако дойде такъв човек, служители ще слязат при него, за да го обслужат. Да, но ако той е сам, как ще им се обади, за да знаят, че ги чака на входната врата", казва Василев. Единственото достъпно място в Асеновград, според него, е сградата на общината. От нивото на площад "Академик Николай Хайтов" е направен подстъп с необходимия наклон и хора с инвалидни колички могат да достигнат до институцията чрез служебния вход, който обичайно е заключен за външни лица, но пък има осигурен звънец.
"Обаче, как да отида до библиотеката, например?", пита 53-годишният асеновградчанин. Той обяснява, че при едните стълби, водещи към библиотечната сграда, са поставени рампи, които са под наклон 45 градуса. А според стандартите, наклонът за инвалидни колички трябва да е не повече от 20 сантиметра в рамките на 1 метър, с цел да може да бъде преодолян в двете посоки, както с електрическа, така и с рингова количка. Васил Василев ни разказа съвсем пресен пример за ситуацията на затруднени, когато се налага човек с физическо увреждане да се справя сам в обществото.
"Скоро бях призован за свидетел в съда по случай възникнало пътнотранспортно произшествие. Наложи се съпругата ми да отиде до институцията няколко дни по-рано, за да предупреди, че имам проблем. Изместиха делото в зала на първия етаж, но за да стигна до там отново има изградени няколко стъпала. Уговорката бе, че охраната ще ми помогне. Е, не може ли да има направена подходяща рампа, защо трябва да ангажирам някой да ми помага?", възмущава се асеновградчанинът. Като неподходящо обособени за граждани с увреждания, Василев посочи и специалните паркоместа по зоните за платено паркиране и на общинските паркинги. Той подчерта фактът, че никой не предвижда да има отзад и отстрани достатъчно място за хора с инвалидни колички - за отваряне на багажник или странична врата. А местата не са маркирани с подходящ материал и сложените знаци се трият много бързо.
Друг проблем, който Васил Василев засегна, е липсата на толерантност у околните. И на магазините, и на заведенията - навсякъде са изградени по две, три стъпала и няма рампа. Поради тази причина голяма част от хората с физически увреждания рязко ограничават социалните си контакти. Не излизат или посещават само точно определени места, до които могат да се придвижват сами. Асеновградчанинът смята, че и Общинският пазар също не е достатъчно достъпен. "По-добре е да отида на пазара, за да си купя стоки от производител, но от повече от година не съм го посещавал, заради затруднението в достъпа. Така, вместо да стимулираме родната промишленост, ние посещаваме големи хранителни магазини от чуждестранни вериги", споделя Василев.
Едно важно звено в Асеновград, до което няма нормален достъп, според него, е болницата. До етажите ѝ инвалидите могат да достигнат откъм входа на новото крило. Там стои портиер, който помага на трудно подвижните хора, като ги качва с асансьора чрез отключващ чип. На връщане, обаче, трябва някой да слезе при портиера и да му каже да изпрати асансьора. На централния вход на болницата подстъпът е доста стръмен. И освен това, влизайки на първия етаж, трябва да се обиколи половината сграда, за да се достигне до зоната с личните лекари, вместо да се премине направо по рампа. "Абсурд е и достъпът до звеното на ТЕЛК в Пловдив. По същия начин - има изградена рампа, която обаче е изключително стръмна. Точно на мястото, в което ходят именно и предимно само хора с физически увреждания и им е необходим нормален достъп, това не е осигурено", разказа асеновградчнинът.
Той изрази мнението си и по отношение последните промени, които се направиха, след протестите на майките на деца с увреждания. "Както и да прозвучи, първо искам да подчертая, че тук не намесвам политиката, но тези 150 000 000 лева, които ще бъдат отпуснати на хората с увреждания, ще бъдат дадени под формата на добавки. А тези пари бяха предвидени за изграждане на достъпна среда. Бяха набелязани общински и държавни сгради с обществено значение, които да бъдат пригодени за достъп на хората с увреждания, да се изградят полегнали бордюри и т.н. Вместо това, обаче, от тези средства няма да остане нищо, като резултат.
Друга идея бе закупуване за всяка община, в зависимост от броя на населението, на специализирани автомобили за превоз на инвалиди. Те можеше да са на принципа на таксито с някаква минимална потребителска такса, за да не се злоупотребява. И когато трудно подвижен човек има нужда да бъде закаран на лекар или до другаде, щеше да е на разположение тази кола. Аз не казвам, че положението на децата с увреждания и техните родители е розово, в никакъв случай! Просто това беше една идея, чрез която можеше да се улесни достъпът до различни учреждения и институции. Тогава повечето от децата ще посещават дневни центрове и други специализирани заведения, а родителите ще имат възможност да започнат работа", обясни Васил Василев.
На въпроса как да стане подобряването на средата за хората с увреждания, според него, това няма как да се случи изведнъж с магическа пръчка, "тъй като повече от 50 години не е имало политика в тази насока". А относно ситуацията на местно ниво в Асеновград, той посочи, че подобрение в средата за инвалиди не може да се случи, защото за целта е необходима държавна политика. Според него, за подобряване градската среда за достъп на трудно подвижни хора може да се помисли всеки път, когато се реконструират улиците, като например да се направят навсякъде, където няма, полегати бордюри пред пешеходните пътеки. А общината може да се замисли за общинските сгради, като не е целта да се изгради една рампа, "с която да се затворят очите на хората".
Друго и също немаловажно е на обществените места да има тоалетни, пригодени за лица в инвалидна количка, а такива в Асеновград липсват изцяло. "Родолюбец съм и не обичам да казвам това, но - калпав народ сме. Защо? Защото каквото и съоръжение да се направи, след 24 часа то ще бъде разрушено. А не може на всеки подлез, асансьор, рампа и т.н. да се сложи общинска охрана или видеонаблюдение. Ако трябва да конкретизираме в Асеновград - ще се направи един асансьор, например, но той до една седмица няма да работи. Докато не се промени съзнанието на масата, няма как да има достъпна среда за хората с увреждания. Няма толерантност, от страна нито на масовата част от обществото, нито от шофьорите", каза в заключение на нашия разговор Васил Василев.
