Многовековната история на Асеновград ни провокира да потърсим факти за неговото минало, за първия му кмет, за архитектурата. Сведения за това получаваме от интересната книга „Общинските съвети и кметовете на Асеновград” от Ангел Кръстев. Тодор Райчев е първият кмет на Асеновград според статията, публикувана във вестник „Родопско ехо“. Твърдението е на адвоката Гено Шопов, който посочва, че Райчев е бил определен за кмет от руското командване в града. Сред първите хора, поели тежестта да изградят местните структури на властта в Асеновград, са Павел Костов, Иван Райчев, Хаджи Димитър Стоилов, учителите Илия Белковски, Кръстю Стойчев и Георги Богданов, иконом Васил Аврамов, Стефан Торманов и други.
По времето на Тодор Райчев не само са били назначени първите общински служители, но е започнала работа и по откриването на читалища и училища в града и селата. Най-важната и нелека задача на първия кмет е била да осигури прехраната на населението и да ликвидира последиците от войната. Вследствие на военните действия са били разграбени и унищожени храните, липсвало е добитък, изгорени са били домовете на много хора. Тодор Райчев е имал ангажимент и за подготовката за провеждане на първите избори в свободния град. Данните от историята сочат, че е била голяма заслугата на руското командване при изграждането на местните структури на общинската власт. В структурата на първото ръководството на Асеновград намират място представители на всички етнически групи в града.
В управлението влизат, пропорционално на населението, представители на местните турци, гърци и евреи. По това време важна роля са играели старейшинските съвети по селата. Такива е имало във всички населени места в района на Асеновград. В селата, в които е имало голям брой население от турския етнос, са били организирани по два старейшенски съвета, както и по двама кметове. В първите години след Освобождението общината е имала нужда от просветното дело. За целта е трябвало да бъдат изградени сгради за мъжки и девически училища, за което са били нужни средства. Местната власт е организирала множество благотворителни начинания, в които Тодор Райчев е бил сред най-щедрите дарители.
Първият кмет на Асеновград освобождава кметското място малко след първите общински избори, проведени на 30.12.1878 г. Веднага след това, той е предложен за член на Департаменталния съвет в Пловдив, където е избран на 02.03.1880 г. заедно с известните пловдивски дейци Г. Калчев, архимандрит Методи Кусевич, Манчов и Д. Стамболов. Няма сведения каква е била по–нататъшната дейност на Тодор Райчев. Известно е само, че се е разболял от туберкулоза и е починал на 50-годишна възраст. Фамилия Райчеви е известна от село Петково, Смолянско. Бащата на Райчо Райчев се преселва в Асеновград с многолюдната си челяд, след края на Кримската война от 1853 г. - 1856 г. Знае се, че домът им е бил в "Нохто махала" - в района на църквата „Свети Димитър“. Двама от братята в семейството - Тодор и Иван – се учат на абаджийство. Това е занаят, при който се изработва аба – дебел вълнен плат, ползван за производство на мъжки дрехи. Занаятчиите стават едни от най-известните терзии в града.
Няма много информация за първия кмет на Асеновград за ранния период от живота му. Сведения се срещат чак през времето на подготовката за въстанието през април 1876 г. Първата среща на инициаторите за създаване на революционен комитет в присъствието на дошлия от Пловдив Отон Иванов е проведена в къщата на Тодор Райчев. Организацията обаче е направена на следващия ден в дома на Павел Костов, чийто дом е в съседство на Райчовия. Начело на революционния комитет застава домакинът, а Тодор Райчев е един от членовете. Неговата задача е била да набави барут и да подготви патрони. Впоследствие се оказало, че времето не е стигнало на организацията да извърши някаква особена дейност. Въпреки това, при потушаването на въстанието, обхванало значителна част от страната, в Асеновград са извършени арести. Има сведения, че след Освобождението Тодор Райчев се включва в четата на капитан Петко Киряков в борбата против сенклеристите в Родопите. За този факт свидетелства твърдение на Христо Попконстантинов в статия, в която е посочен списък на четата на Петко войвода. Тодор Райчев там е записан под №71. Неизвестно в историята остава неговото завръщане в Асеновград.
