Днес ще Ви срещнем с 38-годишната Спаска Георгакиева. Тя е родена в Смолян. Живяла е в Пловдив, но често посещава Асеновград, тъй като сестра ѝ е омъжена в този град. А и родствена връзка я свързва със станимашкия край. В продължение на години Спаска сънувала един и същи сън, който младата жена дълго не можела да осъзнае и разтълкува. В едни момент, той се сбъднал... И тогава Спаска започнала да се занимава с отглеждане на овце и с производство на вълнени изделия. Ето какво сподели младият творец в интервю за Actualno.com
Разкажи ни нещо за себе си – какво си работили преди да стартираш бизнеса с вълна?
Работата винаги ми е била свързана с управленски начала. Бях управител в склад за вносни платове. След това на същата длъжност - в куриерска фирма. Бях и управител в сайт за колективно пазаруване.
Свързването ми с овчарлъка беше много странно. В продължение на около пет или шест години сънувах един и същи сън, който изобщо не ми беше ясен. След една от командировките ми в Турция, по не особено приятен за мен повод, връщайки се в България, още същата вечер се качих на Рахат тепе в Пловдив. На една от сергиите видях точно нещата, които бяха в съня ми. Попитах хората наоколо кой работи там. Една дама ми каза, че продавачката е възрастна жена, която е отишла някъде и вече два часа я няма. Аз я чаках още толкова да се върне. Беше около 22 ч. вечерта. Почаках я близо два часа и тя дойде. Запознахме се. Попитах я дали има практиката да предава занаята си и че съм много впечатлена от това, което съм видяла на сергията й. Тя каза: “Да, с удоволствие!“. Поиска само да събера малко повече хора, за да не го показва на един човек. Тогава аз поканих свои приятелки вкъщи. Жената се казва Руменка Михайлова. Това е първата ми учителка, на която съм страшно благодарна и признателна. След като организирах срещата Руменка дойде от Варна. Показа ни основите на занаята. Аз бях повече от впечатлена. Никоя от приятелките ми не продължи да се занимава с това, освен мен. Така, в продължение на две години, докато работех, паралелно всяка свободна минута буквално я ползвах, за да се уча.
Експериментирах и разпитвах, за да мога да навляза в тънкостите. След като изминаха тези две години, всички изделия, които бях направила, подарих на приятели и познати. Оказа се, че хората ги харесват. Това страшно много ме амбицира и аз напуснах работа. Отдадох се изцяло на занаята. В началото изобщо не предполагах колко трудно ще ми бъде. Защото на позицията, на която работех в последната фирма, получавах доста добра заплата, на фона на възнагражденията в България тогава. Когато реших да се занимавам с овчарлъка, инвестициите в него също никак не бяха малки. Започнах да се уча, да плащам курсове при рускини. Купувах си материали, които никак не бяха евтини. А не всичките ми експерименти бяха успешни. Първите три години бяха особено трудни за мен. Дори съм имала моменти, в които съм нямала достатъчно пари, за да отида и да участвам на изложение. Защото всички средства са били вложени в материали. Не знам какво е това щастливо стечение на обстоятелствата във Вселената, но по някакъв странен начин, все нещо се подреждаше или някой правеше поръчка в този труден за мен момент и така успявах да се справя и да осъществя планираното пътуване, чрез което да покажа изделията си пред публика.
Ще споделиш ли какъв точно беше сънят ти?
Много беше особен. Аз сънувах неща в стария град в Пловдив. Неясно какви точно бяха те в съня ми. Не знаех че е вълна. И всичко в съня ми бе абсолютно до сущ същото като нещата от реалността. Едва когато се срещнах с Руменка Михайлова, осъзнах, че има връзка между онова, което съм сънувала, и това, което видях в Пловдив. Тогава разбрах че това е моето призвание. Напуснах работата си в София и се прибрах в Смолян при баща си. Там си направих работилницата. Сега идеята ми е да я преместя в Пловдив, защото отново се връщам да живея там.
Как семейството ти прие идеята да стартираш бизнес с вълна?
Смея да твърдя, че имам едни от най-прекрасните родители. Те са ме подкрепяли във всички щуротии, които съм правила в живота си. Никога не съм срещала спънки, от тяхна страна. Винаги са оставяли изборът за себе си да направя аз. Може би, са имали своите притеснения, че ще ми е тежко или че няма да се справя, но не са ме обезсърчавали. Аз съм от хората, които обичат предизвикателствата. Амбицирам се, особено, ако някой ми каже, че нещо няма как да се случи.
Разкажи ни - как протича процесът на производство на вълна?
Пътят е много интересен. Повечето хора, с които съм споделила за това, с което се занимавам, смятат, че то не е типично и не е в стила на една дама. Мен не ме интересува какво казват хората. Аз съм си го наумила и ще го направя /смее се/. За мен беше много интересно да видя процеса от самото подстригване на овцата до готовата вълна. Възрастни хора, които са отглеждали този вид животни, споделиха, че спрямо това, какъв е човекът, можеш да разбереш какво е стадото му. Онзи, който се грижи добре за себе си, обгрижва качествено и животните си. Характерното за производството на вълна е, че когато се подстригват овцете, времето трябва да е слънчево. Да не е влажно или кално. Под животното се поставя платно. Целта е вълната да не пада на пръстта. Защото прането й е най-трудоемкото нещо в целия процес на обработка. Пере се ръчно. Ползват се огромни казани с вряла вода. Ако вълната е мръсна, изцапана с кал или с изпражнения, това се почиства предварително. После се накисва във врялата вода, за да може да падне сярното покритие. Именно то не позволява на водата при дъжд или влага да прониква в кожата на животното и така то не се мокри, което го предпазва и да не се разболява. Процесът на пране е многократен. Извършва се докато вълната не бъде изцяло почистена. След като падне сярата, получената тъкан се изплаква в чиста студена вода. Остава се да се суши, но не на пряка слънчева светлина. Вълната съхне мигновено, защото не задържа влага в себе си, както казахме. След като е изсушена, тя трябва да се разчепка. Защото, когато е в гореща вода вълната се сплъстява. След като се разчепка, се носи на дарака. Това е механизъм, който разчепква вълната фино. Следва багренето. Вълната може да се оцвети с естествени материали – цвекло, куркума, корени от дива слива, лук, обвивка на орех и други. Тези цветове не са така ярки, обаче, каквито могат да бъдат постигнати със съвременните химически бои. Използва се сярна киселина, за да може да се отвори фоликулът на косъма на вълната. После в гореща вода се разтваря боята. Потапяйки едно парче вълна, то попива най-тъмния цвят. Слагайки второ, то обира следващия нюанс. Всяко парче получава все по-светъл цвят. Така се нюансират цветовете, докато водата не придобие нормалния си прозрачен вид. В миналото цветовете са се стабилирали чрез сок от киселото зеле. Сега за целта се използват готови продукти – от типа на оцетна, лимонена или мравчена киселини. Така, оцветили сме вълната вече и накрая започваме да изработваме изделията.
Какво може да бъде направено от вълна?
Може да бъде изработено абсолютно всичко - килими, пътеки, картини, ямурлуци, рокли, ризи, шалове, шапки, пантофи, обувки, чанти. Всичко се изработва ръчно по калъп или кройка. Неслучайно войниците от цялата руска армия в миналото са носели така наречените „валенки“. Това са ботуши изцяло направени от вълна.
Какво свойство притежава вълната?
Тя запазва целогодишно температурата на тялото. Лятото не позволява то да се изпоти. Зимата повишава температурата на тялото до съответния комфорт.
Ти лично извеждала ли си овцете си на паша?
Имам огромно желание, но не ми остава време. Ако реша да го правп, цял ден трябва да съм с тях. Сутрин, още като се издоят се извеждат на паша. Вечерта се прибират и пак се доят. След това се хранят. Овчарлъкът си е цяла професия, и то много трудна. Имам 12 овце. За тях се грижи овчар, понеже аз нямам време.
Доходоносен ли е този бизнес?
Смея да твърдя – да! Човек трябва да намери своите клиенти и своята ниша. Аз от всички курсове, които посетих, и при учителите, при които съм била, съм взела по нещо и съм създала свой стил на работа. Намерила съм своята ниша на пазара, която за мен е много добра. Голямо признание е когато отида на изложение и хората купуват с удоволствие нещата. А следващият път те водят други клиенти и така по някакъв начин колелото се завърта.
Колко време е необходимо за изработка на конкретно изделие?
Зависи какви са поръчката и сложността на изпълнение. Съществува един технологичен момент, в който изделието трябва да изсъхне. После се доработва, ако има някакви релефи върху него. Ден, два отнема изработката на едно изделие от типа на шал или рокля. За килим, обаче, са необходими поне четири, пет дни.
Мислила ли си да се откажеш някога?
Не, категорично! Започнах с две овце. Сега имам 12. Това са типични родопски български овце. Имам желание и идея да си внеса още от чужбина. По-фината вълна я внасям от Австралия. Тя няма нищо общо с българската. Възможно най-фината е. По-тънка е от човешки косъм. Налага се да внасям, тъй като от своите овце засега добивам много малко вълна.
Кандидатствала ли си по европейска програма и получаваш ли еврофинансиране?
Не. Не съм кандидатствала, но има доста програми, в които се засяга и устойчивото развитие на селските райони, както и запазване и разпространение на старите традиционни занаяти. Проучвам към какво бих могла да се включа аз лично и ако имам възможност бих го направила с удоволствие.
Какви са предимствата и недостатъците на тази професия?
Нужно е да си изцяло готов да бъдеш отдаден на занаята. Трябва да знаеш всички тънкости по доене, хранене, отглеждане на овце. А аз това тепърва го уча. Не е никак лесно да си овчар. И митът „Ти като не ставаш за нищо, ще пасеш овцете!“, всъщност може да бъде развенчан напълно, тъй като овчарлъкът е една изключително трудна професия.
Вижте невероятното изкуство на Спаска в галерията ТУК
