Джипи (Джани Пачиноти) е роден в Пиза на 12 декември 1963 г.; живее в Рим.
Започва да публикува карикатури и илюстрации през 1994 г. в сатиричното списание „Куоре“. Излага творбите си в галерии, илюстрира статии и интервюта, прави корици на книги. Дебютира в комикса през 2003 г. с „Екстериор: нощ“. За няколко години талантът му на художник и разказвач се утвърждава и получава признанието не само на многобройните читатели и почитатели, но и на международните журита, които му отреждат отличия като „Госини“ или наградата „Златна котка“ на фестивала в Ангулем – най-престижната награда в света на комиксите.
След като прави няколко независими късометражни филма, през 2011 г. Джипи режисира пълнометражния „Последният землянин“, прожектиран в конкурсния раздел на 68-ия кинофестивал във Венеция.
В Италия го публикува „Коконино прес“: „Това е стаята“, „Бележки по една военна история“, „ЗНМЖ – Зле Нарисуваният Мой Живот“, „Речен дневник и други истории“, „Целувки от провинцията“, „С.“ и прочутата „еднаистория“, която попада сред финалистите на най-старата и важна италианска награда за литература – „Премио Стрега“ 2014 (за първи път в историята това се случва с книга в текст и рисунки).
Отдавна запален по ролевите игри, през 2015 г. Джипи измисля и рисува „Варвари“ („Bruti“) – игра на карти в стил средновековно фентъзи.
„Земя на синовете“ – за първи път антиутопия в творчеството на автора, за първи път само черно и бяло – излиза в началото на ноември 2016 г. и предизвиква въодушевени отзиви.
За преводача
Нева Мичева (1973) е завършила италианска филология и журналистика. Превела е на български произведения на някои от италианските класици на ХХ в.: Дино Будзати (Шейсет разказа, Коломбър, Чутовното нашествие на мечките в Сицилия), Итало Калвино (Ако пътник в зимна нощ, Американски лекции, Разполовеният виконт), Джорджо Манганели (Центурия – награда Христо Г. Данов 2014). Сред преводите й са и книги на Антонио Табуки (Твърди Перейра, Изгубената глава на Дамашсену Монтейру), Сандро Веронези (Силата на миналото), Николо Аманити (Мен не ме е страх). Води за Жанет 45 поредицата Кратки разкази завинаги.
"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време – чудо. Историята й е минималистична, първична и започва от края – от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който здраво да разтърси целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..."
~ Corriere della Sera
"Увлекателен, наситен, доставящ удоволствие комикс в неговата най-изчистена и честна форма – квинтесенция на разказа в последователни картини... Тази антиутопия минава по пътя, прокаран от класици от Джак Лондон с “Алената чума” през Филип К. Дик до “Сблъсък” на Стивън Кинг. ...а откровената мизерия, която заобикаля главните герои, е способна да се превръща в дива красота." ~ La Stampa
„Земя на синовете“ е книга-река – заради темите и мощта си, – която не е просто разказ за бащи и синове и обич и привързаност, не е и само манифест или критика на всичко повърхностно и лицемерно, а още много, много неща. Многопластова, въздействаща и страшно лична (защото на места причинява истинска болка). Черно-бели рисунки, оскъдни думи и лица, които изплуват като дървени скулптури..." ~ L’Indice
"Работата на Джипи е зряла и почти брутална в онова, което заявява на всеослушание: комиксът е точно толкова изкуство колкото литературата, музиката, живописта."
~ Il Venerdì di Repubblica
"Джипи ни изправя пред екстремни, варварски, примитивни ситуации... в книгите му няма да намерите лесни отговори, а само силни страници, всяка от които е рисувана, сякаш е последната. А в дъното на всичко – собственото ни лице, без лифтинг, с всичките си бръчки."
~ La Repubblica
"Италианският художник Джипи няма равен в обрисуването на юношеството..."
~ The Wall Street Journal
"Новият Джипи не използва акварелите, на които дължи славата си – в „Земя на синовете“ предпочита море от тъмен туш, особено ефектен в постиндустриалните панорами от последната част на книгата. Две момчета трябва да се справят с особено предизвикателство – дневника на своя баща, – докато бродят из свят, съсипан от хората, в който езикът е сведен до допотопно състояние... Десет години след комикса си „С.“ Джипи се завръща към темата бащи-деца, този път чрез разказ за страданията на синовете." ~ Rolling Stone
„Земя на синовете“ е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в „С.“ или „Зле нарисуваният мой живот“ и тук има отношения бащи-синове; както в най-първите му работи („Целувки от провинцията“) и тук има покрайнини без име и усещане за празнота, което от околностите се просмуква в душите. Няма я само явната автобиографичност, но така или иначе Джипи не е способен да направи комикс просто за разтуха – той изтръгва всяка страница от дъното на душата си... Джипи не се занимава със злободневие, политика и моди, не предлага удобства на читателя. Затова именно неговите комикси ще останат." ~ Il Fatto Quotidiano
"От шедьовъра си „еднаистория“ насам Джипи все по-вярно следва своята интуиция и в почти шамански транс се стреми към корена на човешкото, към същината му... В тази книга той ни подарява един от най-красивите завършеци, създадени през последните трийсет години – финал едновременно на надеждата и забравата." ~ L’Internazionale
