Пламен Бонев е прочут български художник роден през 1954 г. в гр. София, живее и твори в Благоевград, но както самият той казва - От къде си и къде живееш няма никакво значение. Завършва специалност “сценография” в Художествената академия. Повече от 20 години работи като сценограф в Кукления театър на Благоевград, където поставя спектакли за малки и големи. От 1990 г. Пламен Бонев преподава в Лятната академия за изкуства в Люксембург.
Има над 10 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, музея “Пушкин” в Москва, частни колекции в Люксембург, Швейцария, Франция, Германия, Русия, Япония.
Картините на Пламен Бонев са с изключително въздействащ колорит. Той ги определя като „по-реалистични, но граничат с абстракцията”. При всички положения обаче платната будят интерес у зрителя и го провокират с майсторската четка на автора.
Пламен Бонев многократно е носител на Голямата награда на Зонална изложба "Струма" и тази година творбите му отново бяха номинирани за награда. В настоящото интервю за кореспондент на Actualno.com от града, Пламен Бонев говори за правенето на изкуство във времена на демокрация, но и ни върна към миналото - за времената на социализма, през художествената му призма:
- Здравейте, г-н Бонев ! Изключително ми е приятно, че имам възможността да разговарям с художник от вашия ранг. Първо искам да Ви честитя, за номинацията, която получихте и да Ви попитам какво е мнението ви за тазгодишното издание на Зонална изложба "Струма"?
- Здравейте, благодаря Ви много! Аромата на град Кюстендил ми е познат от много отдавна. Още от едни кюстендилски художници, които се оказаха гениални и учеха с мен, от които научих много - не за рисуването, за приятелството! То е по-важно. Мисля, че това е любовта. Особено връзката между хората, които се занимават с тази никумо непозната и непонятна дейност - правенето на картини. Отстрани погледнато това са 250 гр маслена боя върху едно платно, но това по-скоро напомня сандвич - с пастет, да речем.
ХГ '"Владимир Димитров - Майстора" може би е най-добрата галерия. Защото пространствата ѝ са уплътнени, от атмосфера, както и града. Много ме радва факта, че в гр. Кюстендил все още има запазени стари къщи, които всеки харесва. В тях са минали животи човешки. Прави ми впечатление, че кюстендилци си обичат града, което е похвално! Зонална изложба "Струма" е много добро решение, в един период. в който не знам защо, всички мразят изкуството. Изкуството беше начин да се измъкнеш от битието, което не беше кой знае колко хубаво. Свободата да си артист е незаменима.
- Има ли разлика в правенето на изкуство през социалистическите години и сега? Вие творите от времето на социализма, по-трудно ли беше тогава?
- Преди години хората ходеха на културни мероприятия малко зорлем - насила. Тогава хората мислеха какво ще вечерят, не се интересуваха толкова от изкуството. Присъстваха на събитията по задължение. Сега е по-естествено. Както и капитализма не е по-съвършения строй, но е по-правилния. При нас нещата са поизкълчени, стигат до някаква бруталност, което не знам какъв вид капитализъм е, може би някой ден, някой ще го кръсти. Учили сме за див такъв, но в края на краищата за правенето на изкуство няма идеално време. Най-хубавите неща са били правени именно по време на войни, като Високия ренесанс. Това са градове - държави, които враждуват, има множество палежи, въобще има такова насилие, че се ражда най-великото изкуство! И както казва един много по-известен от мен автор, Швейцария за толкова години демокрация измисли часовника с кукувичката, така че и демокрацията не е съвършена, не може да се каже че щом едно общество е демократично, то е съвършено.
После изкуството винаги предхожда политическите събитията и няма нищо общо с държавни устройства, ако то е истинско. То заради това е и провокативно. Има милиони примери които всеки знае.
"Изкуството не е като спорта - при спорта веднага се виждат резултатите, веднага се вижда кое е доброто, защото там има цифри, а тук няма. Аз толкова пъти съм идвал в Кюстендил и ето сега при тази изложба пак ми е интересно, направо се напрягам! Хубава галерия и отново тази дума - атмосфера - аз много я обичам. Дори в човешките взаимотношения, ако няма чистота и атмосфера просто са обречени, рано или късно. Нека не звучи песимистично, но много хора си отидоха и други идват. Много се радвам, че на тази изложба се изявяват и млади артисти. Много е хубаво че ги има! Вижда ми се и по-жив града. Нали така започна нашия разговор, че града се събужда, възражда. Незнам на какво се дължи, може би има хора, които се връщат, може би се дължи на управниците на града, но Кюстендил се превръща в Европейски областен център. Ориенталския му оттенък не трябва също да бъде забравян, защото той е заложен в града.
Пожелавам упех на вас и целия ви екип и до нови срещи!", завърши Пламен Бонев.
