Най-ранният български ръкопис, изписан на кирилица, в който все още дори могат да се открият глаголически инициали, може да се види на изложбата „Книги, посоки, публики”. Страници от Енински апостол от края на X – началото на XI век е включен паната в експозиция, която представя безценни ръкописи, старопечатни книги и документи.
Изложбата в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” (НБКМ) бе открита днес на 11 май – денят, в който най-старата и голяма библиотека у нас отбелязва своя професионален и патронен празник. Тя е съхранила във фондовете си културата и изкуството, великолепието и силата на народа ни. 11 май е и празник на библиотечните и информационните специалисти - професионалистите, които някои наричат и „рицари на книгата“.
„От древността до днес библиотеките са оцелявали, защото винаги е имало личности с мисия да опазват и пренасят знанието през вековете. На техния труд дължим съхраняването на духа, на традициите и националната идентичност, защото знанието като колективна памет на човечеството предавано от поколение на поколение, осигурява приемствеността в световната история на човешката култура“, каза доц. д-р Красимира Александрова пред БГНЕС, която е директор на Националната ни библиотека.
Председателят на парламента Димитър Главчев отбеляза значението на библиотеката за националната ни памет, но и за българската култура. „В своята вековна история най-голямата библиотека в страната винаги е била храм на знанието, духовен център на България. От създаването си до днес, тя заема специално място в живота на нашето обществото“, каза той.
В изложбата отдел „Ръкописи и старопечатни книги” представя някои от най-известните и богато орнаментирани ръкописи – плод на книжовната продукция, създавана, разпространявана и използвана по българските земи през Средновековието. Още в началото на изложбата е показано табло с най-ранните паметници, които имат в славянската ръкописна колекция на национална библиотека и в колекцията гръцки и други чуждоезични ръкописи. Именно тук се виждат снимки от един от най-ценните паметници на България, който се съхранява в библиотеката - страници от Енинския апостол (Х-ХІ в.).
През 1960г. при реставрация на църква съвсем случайно работници намират топка от кал и пясък, но когато я разгръщат виждат, че това е книга. Носят в библиотеката и тук в лабораторията правят така, че днес науката да разполага с най-ранния кирилски паметник, който се съхранява у нас, защото има и други кирилски ранни паметници, които обаче са извън нашата територия. Енинският апостол е най-ранният запазен превод от Кирило-Методиевската традиция, не е пряко от учениците на Кирил и Методий или на тях самите.
Доц. д-р Елена Узунова от Националната ни библиотека разказва, че този ръкопис е пряко свързан с Кирило-Методиевата традиция, защото е съхранил най-ранния Кирило-Методиевски превод на Апостола като богослужебна книга. В запазените 39 листа има и глаголически инициали. Най-често този на буквата „Б“, защото в тези текстове обръщението, с което започва всеки от тях е „Брате“. А инициалът е първата буква на абзаца, на съчинението, който обикновено е по-едър, по-красиво изписан.
В изложбата има и страници от Добрейшовото четириевангелие (ХІІІ в.), първият Софрониев препис на История славянобългарска от Паисий Хилендарски, изписан в Котел през 1765 г. Има и специално подбрани малко известни на широката публика документи, които не са участвали в експозиции през изминалите години. Вниманието могат да привлекат документи, свързани със завещанието на Васил Априлов и с Габровската гимназия. В специално обособената част „Стопанските дейци през Възраждането” откриваме писма на видните търговци братя Робеви, Евлоги и Христо Георгиеви, Христо Тъпчилещов. В експозицията присъстват и документи, свързани с Македония – писма от Тодор Александров, Гоце Делчев, Ефрем Чучков; списък на четата на Пейо Яворов от неговия личен бележник; фотографии на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (ВМОК) и четата на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО).
Националната библиотека за празника „Св. Св. Кирил и Методий” има ден на отворените врати до 17.30 ч. Днес всички желаещи ще получат безплатни месечни читателски карти. В празничния ден библиотеката няма да обслужва читатели.
