Галерия "Аросита" представя изложбата на Борис Колев "Водопроводчиците харесват POP-ART". Тя ще бъде представена от 9 до 22 март, а откриването ще се състои на 9 март от 18 часа.
Още при първо „четене” става ясно, че това на пръв поглед странно мото съдържа определен ироничен, софистициран игрови подтекст. Зад външната констативност и декларативност прозират смисли, алюзии и фигури на ума, които отвеждат възприятията на зрителя далеч отвъд простодушната непосредственост и фриволния, сякаш по детски наивен пластически изказ, с който са пропити показаните опуси.
Експозицията е съставена от една сравнително голямоформатна картина, своеобразен пространствен фокус, живописвана с акрил върху платно, както и от няколко съпътстващи я обекта, реализирани също с акрилни бои върху дърво, комбинирани с намерени предмети (objects trouvés).
Ако се подам на изкушението да премина по утъпканите пътеки на обичайния изкуствоведски жаргон, бих определил стила на Борис Колев като „пост-поп арт”. В случая обаче е налице своеобразно „двойно кодиране”, характерно за постмодернистката естетика.
Независимо че води началото си от една съвсем конкретна случка, посланието на изложбата неусетно прераства в нещо относително по-сериозно. Игра? Да, но не в тривиалния смисъл, а духа на онова, което навремето беше казал Шилер – човекът е човек, когато играе.
Но тази „игра” съвсем не е безобидна – зад непринудените и сякаш небрежни изображения се крият втори и дори трети план. Във време, когато очертанията между онова, което все още наричаме „изкуство” и онова, което наричаме живот все повече дифузират, когато цинизмът в обществото почти се е превърнал в норма на поведение, когато стихията на масовата култура все по-властно нивелира и релативизира стойностите от морален и мирогледен характер, на художника сякаш не му остава нищо друго, освен да улавя, подобно на чувствителна антена, някои от абсурдите и парадоксите, от които са изтъкани дните ни, да бъде едновременно дразнител и камертон на личностните и социалните измерения на „човешкото” в най-широкия смисъл на думата.
А в края на краищата, защо не „POP-ART”? Нали точно поп-артът изтрива границите между елитарната и масовата култура?
проф. д. изк. Чавдар Попов
