Клементина Манчева е родена през 1982 година в гр. Ямбол. През 2001 г. завършва изобразително изкуство в ямболската гимназия "Васил Левски". Между 2001 и 2007 година се дипломира като бакалавър по Моден дизайн и магистър по Графично и пространствено проектиране в НБУ София. През 2012 година решава да се посвети на рисуването, като предпочита акварела за изразно средство. В интервю за Actualno.com Клементина пресдтавя някои от новите си творби и разказва как се чувства един художник на прага за зимата
Как един художник се подготвя за зимата?
Не се подготвя. Художниците живеят със зимата вътре в тях. Непрекъснато и без значение от сезонът, в който се намират другите хора. Може би за това е тази страст към огъня - метафорично - към изгарящите преживявания, връзки, състояния, ситуации. Опитваме се да прогоним зимата, която ни сковава отвътре. А може би говоря само за себе си.
Останала ли е топлина от лятото или всичко е раздадено?
Не знам. "Лятото" трае твърде кратко. Моето лято се намира в измерението наречено Любов. А там е винаги е буреносно - гърми, трещи, ураганни ветрове, дъжд изведро, покаже се някой слънчев лъч и се скрие. Никога не е достатъчно. После идва зимата, в която ти остават единствено спомените за парещото слънце. Депресия, тъга и надежда за ново лято.
Рисуването – несподелена любов е или...?
Влюбване. Събличане. Отдаване. Обичане. Всичко.
Какво криеш в картините си?
Себе си. Това, което не мога или не искам да излея другаде. В картините ми съм аз, толкова гола, колкото само нерв може да бъде.
Какво се надяваш да се види в тях?
Надявам се да не се види. Но хората са много сензитивни, все по-често се появява някой непознат, който е в състояние да издекламира душевното ми състояние на база една нарисувана роза, лодка, няма значение какво. И то с такава точност, каквато се съмнявам някой психотерапевт да може да постигне. Все още ми е загадка как се случва това. Може би никога няма да го разбера.
Ако можеше да избираш отново ли би станала художник?
Да бъдеш художник не е съзнателен избор. Не решаваш да ставаш такъв. Подозирам, че е закодирано някъде в ДНК-то и няма измъкване. Нещо като с наследствените болести - въртиш, сучеш и накрая те застига. Е, ако си много упорит, вероятно можеш и да го избегнеш, но какъв смисъл има бягството от себе си?
Какво виждаш в картините си след 10 години?
Ретроспекция на състоянията си.
Какво е Любовта?
Смисълът на всичко. Единствената причина да сме на тази планета е да обичаме и да бъдем обичани. Животът е като фон, на който се случва Любовта, фон и нищо повече. И ако можем да обичаме до разтваряне, до изчезване, до разпадане на атоми - не сме случайно тук.
Вижте творбите на Клементина Манчева ТУК
Интервю: Евгения Гигова
