Икономическите последици от кризата с коронавируса вече няколко седмици оказват натиск върху цените на петрола, което прави по-сложно положението на страните-производителки. Очакваше се, че срещата на ОПЕК, вкл. Русия, в края на миналата седмица ще доведе до решение да подкрепи ръста на цените чрез съкращаване на добира на 1,5 млн. барела в денонощие. Но Русия се обяви срещу това решение. Така тя попадна в собствените си мрежи, тъй като Саудитска Арабия обяви, че ще увеличи добива максимално.
Според Никола Гоцман, ръководител по изследванията и макроикономическа стратегия в компанията Financière de la Cité, в момента се намираме в ситуация на спад в търсенето на петрол заради кризата с коронавируса, който е съпътстван с увеличаване на предлагането, в резултат на което се случва най-голямото понижение на цените сред кризата в Ирак през 1991 година. Става въпрос за максимална конкуренция между страните-производителки, която може да се разглежда от Рияд като средства да се извият ръцете на Москва. В опасност са всички страни-производителки, казва Гоцман за Le Figaro. Риск има и за САЩ, чиито производствени загуби са прекалено високи, за да поддържат ниски цени. Петролният сектор е 8% от БВП на САЩ.
От геополитическа гледна точка в продължение на няколко седмици наблюдаваме сценарий, който в Русия предвиждаха. Относителното оттегляне на САЩ от Близкия Изток се възприемаше като "удобен случай" за Русия, много от разчетите посочваха проблемите, които можеха да възникнат за Москва. Това може да се види в сирийската криза и Турция, а сега се наблюдава и със Саудитска Арабия. Рияд показа, че Москва не контролира ситуацията. До 24 февруари кризата с коронавируса се свеждаше до трудностите с доставките от предприятията от Китай. Но през последните две седмици падането на финансовите пазари и в частност дългосрочни процентни ставки показа, че очакванията за ръст и инфлацията са били преразгледани към понижаване в дългосрочна перспектива. Не защото пазарите предусещат постоянната криза, свързана с коронавируса, а защото ответните мерки на властите и правителствата не съответстват на целите и задачите. Зад кризата с коронавируса се установява и криза на недоверието към икономическите власти.
Пълната липса на европейска координация става все по-очевидна, което се отразява силно да доверието на пазарите, а скоро ще се отрази и на потребителското доверие, смята Гоцман. Кризата не е неизбежна и именно централните банки и правителствата трябва да имат първостепенна роля за това ситуацията да излезе под контрол. През 2008 година липсата на бърз отговор в началния етап засили и задълбочи кризата. 2020 година е ново изпитание.
Кризата с коронавируса показа на населението ситуация на зависимост и уязвимост от икономическа и стратегическа гледна точка. Върху държавите, а също и върху предприятията чрез потребителите, ще се оказва икономически натиск. Напълно вероятно е след кризата някои компании да преместят част от производството си по-близо до потребителя. За подобно преместване може да способства взимането под внимание от страна на правителствата на определени стратегически интереси (например в хранителния и здравния сектор.)
През следващите няколко години може да станем свидетели не само на "деглобализация", която ще се отрази негативно на подобни процеси, но и на връщането на подкрепата на вътрешните пазари. Това съответства на стратегията на Доналд Тръмп в САЩ, на тази на Борис Джонсън във Великобритания и Шиндзо Абе в Япония. Целта е не ограничаването на международната търговия, колкото създаването на вътрешен пазар, позволяващ той да бъде ограничен от зависимостта му от конфликти и удари от световната търговия. Европа е далече от подобна цел.
ОЩЕ: БАН представи иновации за борба с коронавируса пред Министерския съвет
