Управлението на Бойко Борисов е изправено пред голямо изпитание днес, когато в България се провеждат масови протести на фона на корупционната криза, която започва да предизвиква безпокойство в Берлин и Брюксел. Това пише в свой анализ американското издание Politico.
В продължение на почти два месеца Борисов се изправя пред ежедневни протести от предимно млади протестиращи, на моменти десетки хиляди, които твърдят, че олигархична мафия е поела контрола над държавата чрез влиянието си върху съдебната власт, медиите и апарата за държавна сигурност.
Тъй като инерцията на ежедневните протести започва да намалява, демонстрантите искат да подсилят инициативата днес с това, което те наричат "Велико народно въстание" срещу Борисов. Политикът е бивш пожарникар и бодигард, предан на Европейска народна партия - дясноцентристкото политическо семейство, което включва християндемократите на германския канцлер Ангела Меркел.
Протестиращите избраха сряда, за да увеличат натиска, тъй като е първият работен ден на българския парламент след лятото и Борисов трябва да започне силно оспорвано преразглеждане на Конституцията.
В средата на август Борисов отговори на исканията на протестиращите да подаде оставка, като каза, че разбира "дълбокото желание за промяна" в България и предложи "рестарт" чрез ревизирана Конституция.
Неговите противници веднага помирисаха поражението и заявиха, че той печели време, като инициира потенциално продължителен процес, който ще му позволи да се прегрупира. Според тях и няколко от предложените от него реформи само допълнително ще подкопаят върховенството на закона в полза на мафиотските крале, в чиято защита е той.
Яростният опонент на Борисов, президентът Румен Радев, свързан със Социалистическата партия в страната, се изказа остро за предложения "рестарт". "Може ли мафията да реформира съдебната система? Отговорът е не!", каза Радев.
В действителност конституционните промени вече изглеждат невъзможни, защото на Борисов му липсва мнозинството от 2/3, необходимо в парламента за свикване на Велико народно събрание - нещо като суперпарламент с допълнителни депутати, които могат да преработят Конституцията. В едно от типично двусмислените си обещания за оставка, Борисов обеща да се оттегли, след като бъде взето решение за формиране на ВНС - но има малка перспектива за това.
Съществува обаче по-непосредствен политически риск, който може да изложи на показ уязвимостта му днес. За да започне до пет месеца дебати за Велико народно събрание - нещо, което може да даде на Борисов време да си поеме дъх - той се нуждае от половината гласове в парламента.
Борисов прогнозира във вторник, че ще осигури 120-те гласа, необходими в 240-местния парламент, и отхвърли предположенията, че може да се наложи да подаде оставка. На въпрос на репортери какво ще се случи, ако той не осигури необходимата подкрепа за своите проекти за реформи, той каза: "Работа!"
Под лупата на ЕС
Положението с върховенството на закона в България е многостранно и варира от олигархична окраска на пейзажа с незаконно строителство до неправомерно използване на агенти на държавна сигурност. Най-привличащите вниманието разкрития се фокусират върху степента, до която съдебната система се използва за вътрешноолигархични войни и изнудване на бизнесмени. Протестиращите настояват за оставката на главния прокурор Иван Гешев, но той отказва да я подаде.
Провалящото се с години върховенство на закона в България е заради липсата на контрол от ЕС, също като в Полша и Унгария, защото Борисов избягва всякаква идеологическа война с Брюксел и винаги се стреми да парадира със своята лоялност на европейската сцена към Меркел и Европейската народна партия (ЕНП).
Способността на Борисов да избягва международната критика обаче се изчерпва, а кризата в България дори започва да бие тревожни камбани в редиците на християндемократите на Меркел, отдавна считани за подкрепящи покровители на партията ГЕРБ на Борисов.
"За мен е ясно, че трябва да разговаряме сериозно с правителството на Бойко Борисов, без никакви "ако" и "но", каза пред Politico Гюнтер Крихбаум, християндемократ, председател на Комисията по европейските въпроси на Бундестага. "Тези неща са неприемливи. Присъединяването на България към ЕС е свързано с ясни ангажименти и очаквания, а гражданите на България сега са измамени от плодовете на членството в ЕС."
Детлеф Мюлер, заместник-председател на групата за политиката на демокрация в Социалдемократическа партия (СПД) в Бундестага, също изрази опасения, че България може да се превърне в следващата Унгария. "Трябва да обърнем повече внимание на държави като България по време на председателството на Съвета на ЕС", каза той. Неговата партия, младши партньор в управляващата коалиция на Меркел, вече изрази подкрепа за протестите срещу Борисов и Гешев.
Нарастващите притеснения около България сега са видими и в Европейския парламент. Миналата седмица неговата група за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, проведе сесия зад закрити врата за България, която разследва теми като главния прокурор и ролята на еврофондовете в корупцията. Законодателите от групата за наблюдение искаха да запазят поверителността на детайлите от заседанието при закрити врата, но няколко заявиха публично, че България заслужава по-внимателна проверка.
"Не говорим достатъчно за България", каза Катарина Барли, социалдемократ, бивш германски министър на правосъдието, която сега е подпредседател на Европейския парламент.
На въпроса дали ЕС трябва да подложи България на същия контрол като Полша и Унгария, германският евродепутат Сергей Лагодински отговори: "Разбира се".
Партията ГЕРБ на Борисов определи групата за наблюдение като неуспешен опит на евродепутати от опозицията на България да опетнят имиджа на нацията. В изявление депутатът от ГЕРБ Емил Радев каза, че това е опит за дискредитиране на България заради използването на еврофондове за изграждане на ключова инфраструктура. "Когато атакувате родината си в момента на изпълнение на жизненоважни проекти и искате да управлявате, трябва да вземете предвид последствията", каза той.
Ненужна историческа стъпка
Иронично, като се има предвид историческата тежест на това, което Борисов се опитва, много правни експерти твърдят, че няма нужда от ВНС или конституционна промяна, за да се приложат реформите в съдебната система и да се разглежда подходът на премиера по-скоро като политическа димка.
Някои от основните опасения са, че новата конституционна рамка ще се стреми да намали властта на президента - врагът на Борисов - като същевременно не налага значителни проверки на всемогъщата прокуратура.
Христо Иванов, бивш министър на правосъдието и лидер на партията за борба с корупцията "Да, България", се обърна към председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, за да обясни гледната си точка.
"Вместо да доведе до търсене на отговорност от главния прокурор..., той премахва дори съществуващите, макар и минимални и незначителни проверки относно неговото назначение и действия", пише Иванов. "Предложената от Борисов "нова Конституция" не е нищо повече от пореден опит за измама, маневриране и печелене на време и, по същество, заплашва значително да влоши ситуацията."
Още: "НА ЖИВО: Ден 56 - Протестът с марка "Велико народно въстание"