Новият, 117-и Конгрес на САЩ се свиква за първо заседание днес (3 декември). В резултат на общите избори, проведени в страната през ноември, демократите, въпреки че загубиха част от мандатите си, запазиха мнозинството в Камарата на представителите.
Ситуацията със Сената остава несигурна: кой ще получи контрол над горната камара на американския законодателен орган ще стане ясно само няколко дни след втория тур на гласуването в Джорджия, съобщава ТАСС.
Първото нещо, което трябва да се направи от новия конгрес, е да се одобрят резултатите от президентските избори в страната. За целта на 3 януари директорът на Националния архив на САЩ ще предаде на двете камари списъците на членовете на Избирателната колегия, заверени от губернаторите на щатите. На 6 януари, на съвместно заседание на двете камари резултатите от гласуването трябва да бъдат окончателно одобрени.
Нова композиция
На изборите за Конгрес американците избраха всички 435 членове на Камарата на представителите и една трета от Сената. Според гласуването 222 демократи и 211 републиканци бяха избрани в долната камара на законодателния орган на САЩ. Преди изборите демократите в долната камара имаха 232 места, републиканците - 197. Съдбата на две места (от две окръга в щатите Ню Йорк и Айова) все още не е напълно решена - поради твърде малката разлика между кандидатите, резултатите от гласуването там са оспорвани от губещите страни. Място от един от окръзите на Луизиана също беше под въпрос. Факт е, че републиканецът, който спечели там, Люк Летлоу, почина във вторник от болест, причинена от новия коронавирус на 41-годишна възраст. Сега неговото място е свободно и на 20 март ще се проведат нови областни избори.
В горната камара републиканците имат 50 от 100 места, а демократите - 46, остават още две места за независими сенатори, свързани предимно с демократите. Преди изборите републиканците разполагаха с 53 места, а демократите с 47, като се вземат предвид посочените независими сенатори.
От всички промени, които претърпя състава на Конгреса след изборите, американските медии най-често обръщат внимание на значителното увеличение на броя на жените, представляващи Републиканската партия в Камарата на представителите. Така че, ако в стария състав на долната камара имаше само 13 републиканци, то от 3 януари ще има 27 от тях, което е рекорд. Именно фактът, че републиканците са разчитали на жени-кандидати или представители на различни малцинства, експертите до голяма степен обясняват техния успех в редица колебливи щати.
Като цяло, новият състав на конгреса ще бъде най-разнообразен по отношение на етническата принадлежност на членовете му в историята. Общо поне 124 избрани конгресмени и сенатори не са бели. Броят на представителите на коренното население на Америка също ще бъде рекорд - шест души.
Друга любопитна подробност е, че поне седем нови членове на Конгреса нямат висше образование. Сред тях е републиканецът от Северна Каролина Мадисън Коуторн, който миналото лято навърши 25 години. Той стана най-младият член на Конгреса в модерна епоха и първият, роден през 90-те години (най-младият конгресмен в историята на САЩ е Уилям Клейборн, избран през 1797 г. на 22-годишна възраст, в нарушение на тогавашната възрастова граница от 25).
Освен това, сред сенаторите се появи бившия астронавт Марк Кели, който участва в четири експедиции на НАСА. Той прекарва повече от 50 дни в космоса, наблюдава като част от екипажа на МКС до уволнението си от американската космическа агенция през 2011 г. Кели стана вторият по рода си астронавт, избран за Конгрес. Първият беше Бил Нелсън, който представляваше Флорида в Сената до 2018 г.
Лидерите са все същите
Още през ноември демократите и републиканците в двете камари избраха своите лидери в новия конгрес. Те са същите като в 116-ия конгрес. Така Стени Хойер остана лидерът на демократите в Камарата на представителите, Чък Шумер ще продължи да ръководи демократичните сенатори. Републиканците преизбраха за свой лидер в Сената Мич Макконъл, а в Камарата на представителите - Кевин Маккарти.
В първия ден на новия конгрес традиционно се провежда изборът на председател на Камарата на представителите. Демократичният кандидат за този трети по важност пост в правителствената йерархия на САЩ е 80-годишната Нанси Пелоси, която в момента е председател на 116-ия конгрес, който е на път да приключи. Пелоси беше и председател на Камарата на представителите от януари 2007 г. до януари 2011 г. От страна на републиканците 55-годишният Маккарти се кандидатира за поста.
Председателят на Камарата на представителите се избира с обикновено мнозинство. Поради факта, че контролът върху долната камара на Конгреса след изборите остава за демократите, процедурата за избор на лектор всъщност е формалност, тъй като конгресмените обикновено гласуват по партийната линия.
Конфронтация в Камарата на представителите
Напливът на нови жени републиканци в Камарата на представителите вече доведе до факта, че така наречената Прогресивна четворка на демократите, която включва Александрия Окасио-Кортес, Илхан Омар, Рашида Тлайб и Аяна Пресли, имат някакъв консервативен противовес от новите представители на Републиканската партия, които се сформираха собствените си "четири".
Една от основателите на този консервативен алианс, който първоначално се състоеше от четирима души, но вече нарасна до най-малко осем, беше родом от Украйна - Виктория Спартс. Тя спечели изборите в своя избирателен район под лозунга "Да спрем социализма!". Спартс е първият член на Конгреса на САЩ, роден в СССР. Няколко други основатели на групата също се позиционират като имигранти от социалистически страни, които сега възнамеряват да се противопоставят на нарастващата популярност в САЩ на социалистически идеи, популяризирани от Окасио-Кортес и други прогресивни демократи.
Лявото крило на демократите обаче също получи "подсилване" в новия състав на конгреса. От 15-те нови демократични членове на Камарата на представителите, осем принадлежат към новото, по-радикално поколение политици, спечелили умерените демократи в своите избирателни райони. В същото време се смята, че четири от тях имат силни връзки с първоначалната „четворка“, оглавявана от Окасио-Кортес.
Като цяло, докато общият брой на демократичните места в Камарата на представителите намаля, лявото крило на партията в Конгреса стана по-силно. Според експерти това може да позволи на прогресивното крило да окаже по-силно влияние върху дневния ред на партията, заплашвайки да блокира някои инициативи, тъй като са необходими 218 гласа, за да се приемат по-голямата част от законопроектите в долната камара.
Ситуация в Сената
Изборът на Камала Харис за вицепрезидент на САЩ дава на демократите предимство по отношение на баланса на силите в горната камара на Конгреса. Според американското законодателство, вицепрезидентът оглавява Сената и може да гласува ако позициите на законодателите са разделени поравно при разглеждане на даден въпрос. В резултат на това, въпросът за контрола над Сената ще бъде окончателно решен по време на втория тур на изборите в Джорджия, където са заложени два мандата на Сената.
Вторият кръг от избори в Джорджия се провежда поради факта, че според държавния закон, кандидатът се нуждае от поне 50% от гласовете, за да бъде избран в Конгреса, но според резултатите от гласуването през ноември никой от претендентите за две места в горната камара не е успял да направи това.
Във втория тур ще участват общо четирима кандидати: републиканецът Дейвид Пърдю и демократът Джон Ософ се състезават за едно от местата, Кели Лефлър от Републиканската партия и Рафаел Уорнок от емократическата. Пърдю и Лефлър са сенатори в 116-ия конгрес. Пърдю беше избран в горната камара през 2014 г. Лефлър стана сенатор, след като републиканецът от Сената на Джорджия Джон Исаксон обяви оставката си в края на 2019 г. поради здравословни проблеми. Тогава губернаторът на Джорджия, Брайън Кемп назначи Лефлер на негово място в очакване на следващите избори.
За да поддържат контрола над Сената, републиканците в Джорджия се нуждаят от поне един от двата мандата. Ако Ософ и Уорнок победят на втория тур на изборите, контролът над Сената ще премине към демократите, които контролират и Камарата на представителите, а след победата на Джо Байдън на президентските избори, и Белия дом.
Според резултатите от първия тур, 49,7% от гласоподавателите са гласували за Пърдю, 47,9% за Ософ. Лефлър и Уорнок, претендирайки за другото място, са получили съответно 26% и 33% от гласовете. Според портала за политически науки „FiveThirtyEight“ ("538", името се основава на броя на членовете на Конгреса), сега според социологическите проучвания, кандидатите са почти на едно ниво, но Ософ и Уорнок са малко по-напред от своите републикански съперници.
Контролът над горната камара на Конгреса е важен не само от гледна точка на приемането на законодателни инициативи, насърчавани от една или друга партия. В САЩ сенаторите също одобряват кандидати, номинирани от държавния глава за много държавни постове, включително позициите на ръководители на Държавния департамент, Пентагона и Министерството на финансите. Според резултатите от президентските избори следващият стопанин на Белия дом ще бъде демократът Байдън. Ако републиканското мнозинство в Сената бъде запазено, предложените от Байдън кандидати за определени позиции могат да срещнат трудности при одобряването на кандидатурите им.
