В католическите страни на Европа, като Полша и Хърватия все по-често излиза, че човешките права не се отнасят за всички. Много лекари отказват да направят аборт дори по медицински причини и жените са принудени да обикалят болници и да търпят унижения, а често - просто да заминат в друга държава от ЕС. Това се казва в анализ на EUobserver.
"Наложи ми се да прекъсна втората ми бременност и това се превърна в трагедия, разказва жителка на Варшава на име Ана, която сега е на 39 години. Тя е била в 10 седмица от бременността, когато изследванията показва, че детето ѝ е носител на Синдрома на Даун.
100%-на вероятност, никаква надежда за друг резултат, разказва Ана. Съгласно полското законодателство Анна е имала законно основание да прекъсне бременността си, но направление за процедурата е трябвало да получи от лекар.
"Много лекари ми отказаха. Трябваше да ходя от една болница в друга, където навсякъде имаше плакати с разкъсани бебета, с надеждата, че някой лекар ще се смили над мен, а медицинските сестри няма открито да демонстрират, че вижда в мен убийца. Не си представях как ще премина през това и заминах в Германия, в малък град край границата. В чакалнята имаше десет жени, много от тях - млади момичета. Но имаше и жени на моята възраст. Всички бяха полякини. Процедурата продължи 15 мин. Физически почувствах облекчение, но морално бях опустошена. Не става въпрос за чувства за вина. Усещах само тъга и отчаяние.", разказва още Ана.
От 1993 година абортите в Полша са извън закона с изключение на случаите, когато бременността заплашва живота на майката, резултат е от изнасилване или в плода са открити сериозни аномалии. Все повече жени заминават зад граница, като Ана.
По данни на Федерацията на жените и семейното планиране в 2010 година 15% от такива аборти са били направени зад граница. За да абортират полските жени отиват в Украйна, Австрия, Германия, Белгия, Великобритания и Словакия.
Друг вариант за прекъсване на бременността са таблетките, но това е незаконно.
През 2015 в Берлин е създадена организацията Ciocia Basia, която помага на полските жени да правят аборти в клиниките на германската столица.
От Хърватия в Словения за аборт
В словенския град Брежице, недалеч от хърватската граница се намира най-малката многопрофилна болница в страната.
Всяка седмица там отиват жени от съседна Хърватия, за да направят аборт. Броят им постоянно нараства. През 2018 година посещенията с тази цел са били 54, но през 2019 само за първите три месеца са отишли 25 жени от Хърватия. Много от тях идват от столицата Загреб, която е на 32 км от Брежице.
Маршрутът на "абортния туризъм" се промени. Завеждащият АГ отделението на болницата Наташа Коцнар разказва, че когато била дете жените пътували за аборт от Германия в Хърватия, която по това време е в състава на бивша Югославия. Практически всички жени, отиващи в болницата в Брежище избират медикаментозен аборт, който предполага приемана две таблетки с интервал от 48 часа. Т..е. те трябва два пъти да отидат при лекарят. Главната причина да отидат в Словения, за да направят аборт е в това, че повечето лекари в Хърватия отказват да изпълняват тази манипулация. През 2003 година на лекарите разрешиха да отказват аборти и сега те стават все повече. Към 2018 година 59% от медицинските учреждения, в които жените може да се обърнат, за да направят аборт, отказват да извършат манипулация.
По думите на Саня Сезар, активистка от неправителствената организация "Център за образование, консултирани и изследвания" (Federa), 60% от гинеколозите се възползват от възможността да откажат изпълнението на тази процедура, затова степента на достъпност на абортите продължава да намалява, а жените отиват зад граница, за да прекъснат бременността."При това абортите по медицински показания в Хърватия са законни.
Същата е и ситуацията в Полша. От 2015 година, когато на власт в страната дойде консервативната партия "Право и справедливост", много лекари подписаха документ за отказ от изпълнение на процедурата за прекъсване на бременността.
По данни на Federa сега само 10% от медицинските учреждения (или 40 от 400) са задължени да изпълнят процедурата по медицински показания.
има цели райони, където никой не прави аборти. Държавните болници нямат право да откажат провеждането на аборт - това е незаконно, но никой не му обръща внимание.
Защо отказват?
Гинекологът Барбара Антониак от Варшава разказва защо отказва да направи аборт, независимо от обстоятелствата:
"Аз не правя аборти, защото хората не трябва да се убиват. Когато пациентката има право на аборт на законни основания, аз непременно я консултирам, за да ѝ помогна да се справи със ситуацията. Ако детето умре, то ще умре внезапно, но не от нашите ръце."
В Хърватия и Полша по-голямата част от населението са католици, такива са 86% от хърватите и 87,5% от поляците.
Различните религиозни групи настояват за внасяне на промени в законодателството на тези страни. През 2016 година в Полша влиятелният аналитически център Ordo Iuris, който е срещу абортите, подготви законопроект, който би могъл да осигури еднаква правна защита на децата, както след тяхното раждане, така и преди него.
Инициативата е събрала 400 хил. подписа и предполага пълна забрана за абортите. Последваха масови протести и законопроектът не беше приет. През 2018 година се разгледа и такъв за забрана на абортите в случай на установени аномалии в развитието на плода, но и той беше отхвърлен.
По-арон през годината Ordo Iuris откри свой клон и в Хърватия, което позволи да се закрепят връзките между двете католически страни. Нашите експерти обменят знания, опит и ноу-хау, казват представители на организацията.
Хърватското правителство създаде специален консултативен съвет, чиято задача е изучаването на законите, отнасящите се до абортите в другите страни на Европейския съюз с цел да се внесат промени в действащото законодателство на страната, което е прието през 1977 г. Ако Хърватия приеме прогресивен закон за абортите, напълно вероятно е ултраконсерваторите да се опитат за инициират референдум. Свещеникът от университета в Загреб отец Дамир Стоич е твърдо против абортите и заявява, че Хърватия е страна "застъпваща се за живота". Но според него, ако се стигне до референдум по този въпрос, защитните на абортите ще победят: "Повечето хора са срещу абортите, но те не искат да лишават останалите от правото на аборт.", смята Стоич.
Арканзас и съгласието на насилника
От 30 юли жителките на Арканзас в САЩ трябва да получат съгласието на биологичния баща на плода, дори в случай на изнасилване. Лекарите ще носят наказателна отговорност, ако направят аборт, без да уведомят човека, заченал зародиша, който сега се смята за "починал член на семейство", пише френското издание Le Figaro.
"Правилото ще действа в случай на изнасилване и на инцест. Жената, забременяла от насилника ще трябва да се посъветва с него, а това означава - да го издири, ако знае къде се намира, за да се договорят за съдбата на наследника. Ако той откаже - аборт няма да има.
Текстът на закона твърди, че съдбата на покойния е в ръцете на семейството му. През март законодателите присъединиха плода към членовете на семейството и сметнаха, че и двамата родители имат равни права над ембриона. Непълнолетните момиче ще трябва да получат съгласието на родителите си, т.е. съгласието на бабата и дядото на зародиша.
Много правозащитни организации вече се обявиха против закона. Американският съюз за граждански свободи изрази възмущение от подобни ограничения.
Всеки ден жените в Арканзас и на цялата територия на Съединените щати са принудени да се борят за достъп към необходимата им медицинска помощ, а законодателите натрапват новини начини за това да се затворят клиниките и абортът да стане невъзможен, възмущават се от съюза.
Според тях единственият начин да се изведат законодателите на Арканзас от лекарските кабинети е те да бъдат преместени в съда.
Вижте повече за промените в законите за абортите в САЩ в този материал
