Останките на 215 деца, някои от които 3-годишни бяха открити в канадския град Камплус на мястото на бивше училище - интернат, предназначено за асимилиране на деца от коренните народи на Канада, съобщи ВВС.
За находката съобщиха членове на общината Tkʼemlúps te Secwepemc (Общество на индианците от Камплупс). Детските останки за намерени по време на изследване на територията с помощта на георадар.
По предварителни данни администрацията на интерната не е оставила никакви записи за смъртта на тези деца, съобщи кметът на грана Розанна Казимир. Сега общината заедно със съдебни медицински експерти и специалисти по архивно дело се опитват да изяснят кога и защо са починали децата.
Харви Маклауд, който е живял в интерната от 1966 до 1968 година споделя, че е потресен от новината. "Понякога хората не се връщаха (в интерната), ние бяхме щастливи за тях, защото си мислехме, че са избягали без да знаем какво се е случило в действителност."
Министърът по въпросите на коренните народи Каролин Бенет напомни, че интернатите са били част от колониалната политика, която е лишавала децата от коренните народи от техните семейства.
"Хиляди деца са били изпратени в тези училище и повече не са се завърнали в семействата.", обясни тя.
Министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо заяви, че новината за масовите гробове "е разбила сърцето му". Той нарече случилото се "болезнено напомняне за мрачната и срамна глава в историята на Канада."
В периода от 1863 до 1998 през училищата интернати за представители на коренните народи на Канада са преминали над 150 хиляди деца. Възпитаниците са били изземвани от семействата, забранявало им се е да говорят на родния език и да практикуват културните си обичаи; подлагани са на насилие, принудителен труд, имало е недостиг на храна и медицинска помощ. Предполага се, че за времето на съществуването на интернатите са загинали не по-малко от 3 хиляди възпитаници. Съществуват слухове за тайни масови гробове, но до момента на тях се е гледало като на "градски легенди."
През 2015 година властите на Канада признават политиката за принудителна асимилация на коренните народи за "културен геноцид", а през 2017 година Джъстин Трюдо поднася официални извинения.
Училището-интернат в Камлупс е било най-голямото подобно учреждение в страната. То е открито през 1890 година и се е управлявало от католическата църква. През 50-те години на миналия век в интерната е имало около 500 възпитаници.
През 1969 година управлението на интерната преминава към правителството, което установява там студентско общежитие. През 1978 година интернатът е окончателно затворен. В момента в сградата има музей и обществено пространство. По-рано властите са разполагали с данни за смъртта на 51 възпитаници в периода от 1914 до 1963 година.
Електрически стол, светена вода за лубрикант и бесило от чорапи
Възпитаниците на интернатите, с години откъснати от семействата си, в зряла възраст не успяват да се справят с живота. Насилствено лишени от родния си език, култура, традиции и вярвания след интерната се чувстват като "чужди сред свои." Много от децата получават психическа травма, заради които им е нужда специализирана помощ или търсят утеха в алкохола и наркотиците. В началото на XXI в. в Канада в научния свят се появява термина "синдром на училището-интернат".
Потресаващите случаи на насилие в тези интернати не са 1-2.
В новогодишната нощ на 1937 година от един от интернатите се опитват да избягат пет деца, за да стигнат до резервата, в който живеят родителите им на 11 км от училището. Температурата е била -20 градуса. Децата се били леко облечени и замръзват на километър от резервата.
През 1981 година в училището-интернат Масковекан 5 момичета на възраст от 8 до 19 години изплитат заедно въже от чорапи и кърпи, за да се обесят. Успяват да ги спасят.
В училището-интернат Св. Анна е имало електрически стол, който се използвал за наказания. Силата на тока не е била смъртоносна, но достатъчно висока.
Бившата ученичка от такъв интернат Лидия Росс разказва: "Казвам се Лидия, но в училище имах номера. Бях номер 51, после 44, 32, 16, 11. Така и ме наричаха: "Номер 32". На всичките ми дрехи и обувки беше изписан номер 32."
Най-много обвинения за физическо и сексуално насилие, около 300, са по адрес на мисионера Артур Лавуайе. Един от пострадалите споделя, че в продължение на 3 години Лавуайе го е насилвал 20-25 пъти, използвайки светена вода за лубрикант. Лавуайе се измъква от съдебна отговорност, тъй като умира през 1991 година преди началото на разследването.
Осъдени са четирима бивши работници от училището-интернат. Две монахини получават условни присъди за нанесени телесни повреди. Готвач и възпитател са осъдени за непристойни нападения на 18 и 8 месеца затвор.
През 1991 година в Канада е създадена Кралска комисия за коренните народи (Royal Commission on Aboriginal Peoples). Към септември 2020 година са разгледани всички 38 276 заявки за индивидуална компенсация. Около 89% от тях са удовлетворени. Средният размер на компенсацията е 91 466,4 канадски долара. Общата сума на компенсациите е 3,233 млрд. канадски долара.
Откритието в Камлупс показва, че историята не е дописана.
