Колумнистът на The Wallstreet Journal Джералд Сейб говори за нарастващия риск от три военни конфликта, които могат да се превърнат в "драматични" за САЩ.
На първо място сред вероятните конфликти Сайб посочва евентуално нахлуване на Русия в Украйна. Като аргумент той посочва концентрацията на руски военни части в близост до украинската граница.
Втората възможна гореща точка е операцията на Китай в Тайван. "Китайският президент Си Цзинпин е последният от поредицата китайски лидери, които ясно показват намеренията си да поставят Тайван под контрола на Пекин", се казва в публикацията. Като основание за тази прогноза авторът посочва желанието на настоящия китайски лидер да поеме контрола над острова, докато е на власт.
Третата "заплаха" е вероятността от прекъсване на преговорите по иранската ядрена програма. "От агресивната позиция на Иран в преговорите, съчетана с увеличеното обогатяване на уран, следва, че Техеран е решен да достигне поне ядрения праг", смята Сейб. Той допуска, че САЩ ще се примирят с ядрения статут на Иран, но изключва възможността подобна ситуация да устройва Израел. "Това означава, че перспективата за военни действия се изостря с всеки изминал ден", заключава авторът.
"Съединените щати и техните съюзници се намират в опасен момент - може би дори по-опасен, отколкото много американци си мислят. Истинско предизвикателство пред президента Байдън и неговите съветници в Демократическата партия е да покажат сила на всеки от тези фронтове, без обаче да провокират изостряне на напрежението", убеден е Джералд Сейб.
Преди 30 години, когато Берлинската стена и комунизмът рухнаха, нямаше място за въпроса кой модел е победил. Възходът на демокрацията изглеждаше неизбежен. В последвалите години обаче, авторитаризмът започна да се завръща. Пример за това е Китай, който показва своята икономическа мощ като знак, че безцеремонната ефективност на авторитарния режим е по-добра от хаоса на демокрацията.
Нещо повече - самите демокрации не си помогнаха в тази битка. Политическото разделение в САЩ и в други страни по света буквално парализираха живота в тях. Дори в САЩ недемократичните импулси излязоха на повърхността, като връхна точка бе бунтът от 6 януари срещу избирането на Джо Байдън за президент, завършил с нахлуване на демонстранти в Конгреса.
На срещата на върха на демократите обаче, мнозина виждат шанс тези проблеми да бъдат обърнати в актив, като се подчертае, че демокрацията действа по прозрачен начин за справяне с проблемите, а не с железен юмрук. "Демокрациите по своята природа са в непрестанно развитие. Ние постоянно се борим за по-добър съюз. Разликата между нас и други страни е, че ние го правим прозрачно, пред всички", казва един от организаторите на тази среща.
Има обаче и друг проблем - демокрациите се обърнаха навътре към проблемите в самите страни, като така сякаш загубиха желанието си да се намесват по горещите точки по света. В случая със Съединените щати това даде сериозни причини на автократите по света да се съмняват в решимостта на Вашингтон.
Например, президентът Барак Обама обяви преди години, че използването на химически оръжия от страна на сирийския лидер Башар Асад срещу собствения му народ е червена линия, която не трябва да бъде преминавана. Въпреки това, когато това се случи, той не реагира. Доналд Тръмп пък обяви, че изтегля войските от Ирак и Афганистан и на практика изостави кюрдските си съюзници, когато изтегли армията от Сирия. Джо Байдън пък буквално обърна гръб на Афганистан, след като САЩ вложиха две десетилетия на много кръв и пари.
Междувременно Вашингтон направи твърде малко, за да откаже Китай да наложи волята си над Хонг Конг, както и показа нежелание или невъзможност да спре Русия да овладее Крим от Украйна.
Не може да се каже със сигурност дали точно тези действия дадоха смелост на Русия, Китай и Иран да заемат дръзки позиции. Но предизвикателствата са факт и залозите са по-високи от всякога, като най-належаща изглежда ситуацията около украинската граница. През последните седмици Русия струпа 175-хилядна армия и мнозина анализатори предупреждават, че Москва готви офанзива срещу Киев.
Китайската заплаха спрямо Тайван изглежда по-бавна и методична, но не е по-малко сериозна. Президентът Си Цзинпин е само един от много лидери на страната, който заяви, че е решен да постави Тайван под контрола на Пекин, като даде ясно да се разбере, че възнамерява това да стане при неговото управление.
Иран от своя страна увеличи усилията си по обогатяването на уран, като според мнозина се опитва да произведе ядрено оръжие. И докато САЩ може и да приемат в един момент тази реалност, Израел със сигурност няма да се съгласи с напредъка на иранската ядрена програма, като това от своя страна повдига напрежението в региона и увеличава ежедневно риска от война, пише още Джералд Сейб в анализа си.
