Американският журналист Хадли Хийт Манинг във водещ материал за електронното издание на американския вестник The Hill, цитиран от агенция "Фокус", пише за проблемите в здравеопазването в САЩ и защо те не са свързани с капитализма.
От двете страни на алеята законодателите често предлагат намаляване на разходите за здравеопазване, което заема все по-нарастваща част от американската икономика всяка година. На път да стигне до 1 от 5 долара през 2026 година, здравният сектор е комплексна политическа мина.
Идеята за национален план „Здравеопазване за всички“ събира популярност и известност. Вече почти 59 процента от американците го подкрепят, според анкета на фондацията на семейство Кайзер. Измамата на тази идея, често представяна от Бърни Сандърс и други политици от ляво, е, че капитализмът се е провалил в американската здравна система и че е нужно правителствено решение, за да се осигури справедливост и да се задържат ниски цените.
Логиката е пълна с недостатъци, както е и разбирането на думата капитализъм: Капитализмът не е виновен за неволите на настоящата ни здравна главоблъсканица. Капитализмът е просто икономическа рамка, в която частни актьори държат средствата за производство. Проблемът с нашата здравна система е, че ѝ липсват ключовите характеристики на здравословен, конкурентен и свободен пазар.
На първо място, замислете се колко е голямо обединението сред здравните доставчици. Отминали са дните на старомодната, дребна лекарска практика.
Повечето лекари вече са наети в големи болнични системи. Всъщност, бройката на лекарски услуги, принадлежащи на болници и здравни системи, се е увеличил с 86 процента само за период от три години (2012-2015).
Да лекуваш на частно, е просто твърде усложнено за много от днешните лекари, които са претоварени от административните спънки свързани с фактуриране, електронни медицински записи, законосъобразности и застраховки за отговорност.
И големите здравни системи вече поглъщат малките болници като „Пак Ман“: От 2013 до 2017 година, около 1 от 5 от всички национални болници са били погълнати или слети с друга болница. Това означава повече власт концентрирана в ръцете на по-малко играчи на пазара – което не е добре за потребителите. Данните разкриват това: Според изследване от „Carnegie Mellon“, цените са с 12 процента по-високи в монополните болници, отколкото в болниците с четири или повече местни конкуренти.
Всички знаем, че конкуренцията е ключът към ниските цени, но има твърде малко съревнование сред здравните доставчици в САЩ понастоящем. Това не е факт само заради тенденцията към консолидация (задвижвана от винаги увеличаващата се бюрокрация), но и защото повечето американци, когато получат избор за доставчици на здравеопазване, просто ще изберат тези, които покриват техния осигурителен план. И относително малко американци наистина избират своя осигурителен план – повечето приемат плана (или много ограниченият брой планове), предложен им от работодателя.
Това не е капитализъм. Това всичко е резултатът от лоша управленска политика, която е ограничила индивидуалния избор и конкуренцията за сметка на стандартизацията, пазарната дисторция и регулацията. Всички тези правителствени действия подкрепят по-големите играчи (които имат ресурсите да управляват бурята) пред малкия човек – дребният практикуващ лекар, болницата на малката общност и пациента.
Второ, за да може капиталистическият пазар да бъде наистина конкурентен и здрав, потребителите трябва да имат правилната информация. Тази информация често е ограничена в здравеопазването особено когато става на въпрос за ценообразуване. Пациентите често искат да знаят „Колко ще ми струва това?“ Но отговорите в здравеопазването са непрозрачни.
Например, Reuters наскоро изследва как пациентите, използващи държавно осигуряване, са можели да спестят пари за предписаните им лекарства, ако са платили от собствения си джоб, вместо да използват осигуровките си. 25 щата са въвели закони, забраняващи „клаузите за прикриване“, които забраняват на фармацевтите да казват на пациентите си, когато случаят е такъв. Тази липса на прозрачност е несправедлива вреда и предателство на един от ключовите елементи, които позволяват на пазара да работи: достъпната информация за потребителите.
Без конкуренцията, избора и ценовата прозрачност, настоящият ни здравен сектор трудно ще бъде пример за капитализъм и свободен пазар. Вместо да се движим още повече в грешната посока и да вкарваме здравеопазването в една главоломна правителствена програма каквато е „Здравеопазване за всички“, трябва да дадем нов живот на конкуренцията, като премахнем бюрократичните спънки, възстановим значимия индивидуален избор и овластим пациента с най-добрата информация за неговата грижа и цената за това.
