Претърпели ли са военновъздушните сили на САЩ сериозен инцидент с ядрено оръжие в своя база в Европа преди няколко години? Този въпрос изследват от Федерацията на американските учени на страницата си.
Още: Доналд Тръмп: САЩ отново може да контролират Панамския канал
Още: Foreign Affairs: Ако Русия победи в Украйна, САЩ ще плащат многократно повече
Оттам разглеждат снимка от брифинг на студенти от Националната лаборатория в Лос Аламос (LANL) от 2022 г. На нея се виждат четирима души, които проверяват предмет, който изглежда като повредена ядрена бомба B61. Документът не идентифицира къде е направена снимката или кога, но изглежда, че е от вътрешността на защитно убежище за самолет (PAS) във въздушната база Volkel в Холандия.
От Федерацията на американските учени предварително подчертават, че няма официално потвърждение, че изображението е направено във военновъздушната база Volkel, че огънатата форма на B61 е истинско оръжие (в сравнение с тренировъчно) или че повредата е резултат от авария, а не от тренировъчна симулация. Ако изображението наистина е от авария с ядрено оръжие, това би представлявало първия публично известен случай на скорошна авария с ядрено оръжие във въздушна база в Европа, пише на сайта на специалистите.
Повечето хора биха описали огъната ядрена бомба като злополука, но терминологията на американските военновъздушни сили вероятно ще я категоризира като инцидент, което се дефинира като "очевидна повреда на ядрено оръжие или ядрен компонент, което изисква основна преработка, подмяна или преглед или повторно сертифициране от Министерството на енергетиката". Така военновъздушните сили на САЩ запазват думата "авария" за събития, които включват унищожаване или загуба на оръжие, както и тежки щети, причинени от него.
Още: Конгресът на САЩ защити американското правителство до пролетта, после Тръмп да му мисли
Не е тайна, че ВВС на САЩ разполагат с ядрени оръжия в Европа, но е тайна къде са разположени те. Въздушната база Volkel съхранява B61 от десетилетия, като двама бивши холандски премиери и министър на отбраната през 2013 г. дори признаха наличието на оръжията. Въздушната база Volkel е една от шестте в Европа, където ВВС на САЩ в момента разполагат общо около 100 ядрени бомби B61. Съединените щати модернизират своя ядрен арсенал, доставян по въздуха, като Volkel и другите въздушни бази в Европа трябва да получат новата ядрена бомба B61-12 в близко бъдеще.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Десетки хиляди кубинци протестираха срещу санкциите на САЩ (ВИДЕО+СНИМКИ)
Какво показва самото изображение? Изглежда, че на него се вижда повредена форма на ядрена бомба B61, прикрепена към количка с четири колела. Задната част на бомбата е огъната значително наляво и една от четирите перки на опашката липсва. Има и розова лента, покриваща евентуални повреди в задната част на опашката. Изображението за първи се появява в ръководство за студенти от Националната лаборатория в Лос Аламос, публикувано миналата година, което наред с други теми описва мисията на Групата за реагиране при аварии (ARG), която има за цел да осигури „подкрепа в световен мащаб на Министерството на отбраната (DoD) при разрешаване на инциденти и аварии, включващи ядрени оръжия или компоненти, съхранявани от Министерството на отбраната.
Персоналът в изображението също разказва история, твърдят американските учени. Двамата на пода, които оглеждат външните щети по оръжието, имат подложки за раменете с буквите EOD, което показва, че те вероятно са служители на отдела за обезвреждане на експлозиви. Според военновъздушните сили на САЩ "членовете на EOD прилагат класифицирани техники и специални процедури, за да намалят или напълно премахнат опасностите, създадени от наличието на неексплодирали боеприпаси". Това включва конвенционални военни боеприпаси, самоделни устройства от престъпници и терористи и химически, биологични и ядрени оръжия.
Човекът отляво, който наблюдава операцията, държи папка с червени пунктирани цветни маркировки, които са подобни на цветните шарки, наблюдавани върху класифицирани документи, които са били разсекретени и публикувани съгласно Закона за свобода на информацията (FOIA). Цивилният вдясно е от една от лабораториите за ядрени оръжия - Лос Аламос и Сандия произвеждат компоненти за бомбата B61. Какво е причинило предполагаемата повреда на формата B61 не е известно, но изглежда, че е била значителна сила. Възможно е да е бил ударен от превозно средство или да е изкривен от оръжейния асансьор на подземния склад, смятат от Федерацията на американските учени.
Още: Байдън ще обяви последен военен пакет за Украйна по линия на договори с американски компании
Още: САЩ забраняват дроновете и над Ню Джърси
В самата снимка или в документа, в който е публикувана, няма нищо, което да идентифицира мястото, оръжието, кога се е случило или какво се е случило. Въпреки това, други снимки, направени в защитните убежища на самолети (PASs) във въздушната база Volkel, показват характеристики, които изглежда съвпадат с тези, които се виждат на снимката на инцидента. Една от тези снимки е от април 2022 г. (същия месец, когато беше публикуван брифингът в Лос Аламос), когато холандската принцеса Катарина-Амалия посети военновъздушната база Volkel и беше взета на полет с изтребител F-16. Командирът на холандските военновъздушни сили подчерта посещението в туит, който включва няколко снимки, включително една от вътрешността на убежище за самолет.
Тези снимки и видеоклипове показват характеристики, които показват, че снимката на предполагаемия инцидент с ядрена бомба B61 е от военновъздушната база Volkel. За разлика от убежищата на самолети в други ядрени бази в Европа, холандските убежища имат тавани, съставени от три плоски повърхности: двете страни и горната част. Повърхностите включват уникални осветителни тела и срещат страничните стени с уникални тръби и решетки. Освен това стената на заслона има контур на сива структура, който е много подобен на този, който се вижда в кадрите с бомбата.
И въпреки тревогите на американските учени, трезвият поглед върху снимката навежда на мисълта, че почти сигурно става въпрос за учение, а не за повреда на истинска ядрена бомба. Фактът, че оглеждащите устройството са без каквито и да били защитни костюми говори за това, че "бомбата" вероятно е реквизит. Нещо повече - едва ли снимка от подобна авария би намерила място в ръководство за студенти и то при положение, че американското командване преди това е скрило информация за такъв инцидент. Въпреки това, материалът на Федерацията на американските учени повдига сериозни въпроси относно сигурността на ядрените оръжия.
За широката общественост е известно, че Русия разполага с над 6300 бойни глави - най-големият ядрен арсенал в света. Втори са САЩ с 5800 бойни глави. Китай има най-малко 320, Франция разполага с около 300, а Великобритания - с около 215. Към тях можем да прибавим Пакистан със 160, Индия със 150, Израел с 90 и Северна Корея с около 30-40. Тези данни са на Дойче Веле, но по-точна информация няма, тъй като данните за ядрените програми са засекретени. Става въпрос обаче за минимум 13 000 атомни бомби - страховит брой, като всяко едно устройство е потенциален източник на авария, способна да причини катастрофални последствия.
Именно затова проектите за ядрени оръжия като B61 трябва да бъдат "безопасни в една точка" - това означава, че оръжието трябва да има вероятност по-малко от едно на един милион да произведе ядрена мощност, ако химически експлозиви детонират край него от една точка. Но ако оръжието не е непокътнато, като например по време на работа по поддръжката, може да се стигне до тежък инцидент. Така например преглед на безопасността на военновъздушните сили на САЩ откри през 1997 години – почти три десетилетия след установяването на едноточковото изискване за безопасност, че може да възникне ядрена детонация по време на гръмотевична буря. Именно заради това бързо беше инсталирана подобрена мълниезащита на бомбите.
И въпреки че е малко вероятно ядрена детонация вследствие на инцидент, евентуален взрив на химически експлозиви край ядрена бомба потенциално би могъл да доведе до изтичане на плутоний и други радиоактивни материали. Инцидент в трезор или убежище потенциално би имал локален ефект, докато замърсяване от катастрофа на товарен самолет C-17A, превозващ няколко подобни бомби, би могъл да доведе до истинска катастрофа. Снимка, публикувана от Националната лаборатория в Лос Аламос през 2020 г., показва, че един C-17A може да носи поне 30 ядрени бомби B61.
Управлението на инциденти, включващи ядрени оръжия на САЩ в чуждестранни бази, се извършва в съответствие с национални и двустранни договорености. Съединените щати смятат, че Споразумението за статута на силите (SOFA) от 1954 г., свързано с разполагането на въоръжените сили на САЩ в Нидерландия, е достатъчно за регулиране, но холандското правителство настоява за повече консултации в Нидерландската оперативна група на САЩ (NUSOG) - специален двустранен координационен орган, създаден за разработване и управление на планове, процедури, обучение и учения за реагиране при инциденти с ядрени оръжия на САЩ.
През октомври миналата година високопоставен служител по безопасността в лаборатория за ядрени оръжия на САЩ призна, че "обществото трябва да осъзнае, че рисковете от непреднамерена ядрена детонация не могат да бъдат нулеви и никога не могат да бъдат наистина известни“. Коментарът му бе по повод публикувана история от 2001 г. на усилията на САЩ за смекчаване на опасностите от случайни или несанкционирани детонации на оръжия. Декласифицирана по Закона за свобода на информацията (FOIA) от Архивите за националната сигурност, историята, написана от бившия служител на Националните лаборатории Сандия - Уилям Л. Стивънс, описва години на усилия за отстраняване на проблеми, свързани с така наречената "запечатана яма" - устройства, които бяха водещи в запасите на САЩ, както и възможността природни явления да предизвикат детонация на такова оръжие.
Възможността за погрешна или неразрешена детонация, подобно на риска от неволна или случайна война, е присъща за ядрените оръжия. Досега светът е имал късмет, че такъв инцидент не се е случил, дори през годините, когато САЩ и Съветският съюз имаха големи запаси от ядрени оръжия и Вашингтон разполагаше много от тях в чужбина. В този контекст рискът от изземване и възможността за неразрешена или случайна употреба повлияха на системните усилия за затягане на контрола върху ядрения арсенал на САЩ, което Стивънс разказва в подробности.
Историята на Стивънс хвърля светлина върху многото епизоди, в които грешки в дизайна на оръжия - от Pershing II до Short-Range Attack Missiles (SRAM), подтикват експертите по безопасността да се опитат да намалят рисковете. Неговият анализ включва някои добре известни събития, които осветляват опасностите от инциденти с ядрени оръжия и необходимостта от програми за безопасност, като катастрофите на бомбардировачи B-52 в Северна Каролина, Испания и Гренландия през 60-те години на миналия век, където оръжия са изчезнали, унищожени, разпръсквайки плутоний, или са били изложени на риск от детонация. Тези бомбардировачи носеха термоядрени оръжия със запечатана яма, в които делящият се материал, заобиколен от обвивка от силни експлозиви, беше вграден в оръжието. Това означава, че случаен инцидент може да причини смъртоносно разпръскване на плутоний.
На 24 януари 1961 г., самолет B-52 носи две ядрени бойни глави, когато претърпява инцидент и се разпада във въздуха над Голдсбъро, Северна Каролина. Двете бомби се отделят от бомбардировача. Едната от тях се освобождава и се разпада при удара. За щастие не следва експлозия, но има отделяне на радиоактивен материал. Парашутът на другата бомба се отваря и тя се разминава с незначителни щети при сблъсъка й със земята. Както инженерът от лабораториите Сандия - Паркър Джоунс по-късно отбеляза в бележка, бомбата има четири предпазни механизма, но три от тях са били повредени при падането на самолета. Оръжието не успява да се детонира, тъй като един превключвател за готовност/безопасност е бил настроен на "безопасен", блокирайки взрива. "Една проста динамо технология, превключвател за ниско напрежение, стоеше между Съединените щати и голяма катастрофа!“, пише Джоунс. Когато е назначен за министър на отбраната и се запознава с подробностите, Робърт Макнамара заявява, че "тази история го е изплашила до смърт", пише в книгата "Един на милион: Осигуряване на безопасност на ядреното оръжие" експертът Джейсън М. Уивър.
От разсекретените през октомври документи става ясно още за злополука, случила се в силоз Minuteman I на 5 декември 1964 г. Въпреки че е научено много за инцидента от предишни декласификации, този доклад разкрива, че персоналът на Сандия също е открил голям потенциал за риск заради лошо изпълнена процедура за възстановяване след авария. Според доклада сериозна злополука и дори реална детонация би могла да възникне по време на процеса на възстановяване, ако техниците не са положили специални грижи, за да гарантират, че летателното средство и бойната глава са изолирани от статично и друго електричество.
Проблемите със сигурността на ядрените оръжия продължават да измъчват американските граждански и военни власти. През 2007 г. военновъздушните сили на САЩ случайно изпратили шест крилати ракети с ядрено въоръжение от военновъздушната база Минот до базата Барксдейл, където стояли без охрана часове наред - инцидент, който в крайна сметка води до голямо разместване в ръководството на военновъздушните сили. През 2014 г. слабата сигурност в склад за ядрени оръжия на НАТО беше разкрита, когато активисти срещу ядрената енергия лесно нахлуват в периметъра на военновъздушната база Vokel в Холандия. Въпреки че не е ядрено събитие, случайното изстрелване на индийска свръхзвукова ракета в Пакистан на 9 март 2022 г., показа сериозния риск подобни инциденти да предизвикат по-широк конфликт. Дали Сандия или другите лаборатории са продължили да актуализират по-стари проучвания и да преразглеждат рисковете, свързани със специфични ядрени оръжейни системи, като тези, които Стивънс идентифицира, може някой ден да се научи чрез допълнителни декласификации.
И докато за САЩ все пак има някаква информация относно подобни инциденти, никой не знае какво се случва в други страни. Достатъчно е да си припомним оглушителното мълчание на ръководството на Съветския съюз и редица страни от соцлагера, сред които и България, за най-тежката ядрена авария в историята на човечеството - инцидентът в АЕЦ "Чернобил", довел до смъртта на хиляди хора в Европа.
