През оставащите шест месеца президентът Джо Байдън и неговата администрация вървят към по-смела дипломация по отношение на Ивицата Газа и Судан, пише Daily Mail. Целта е да се постигне разрешаване на конфликти в горещи точки и да се консолидира наследството на отиващия си лидер на страната.
В необичайно лично обръщение Байдън се присъедини към лидерите на Египет и Катар, които не само призоваха Израел и "Хамас" за прекратяване на огъня, но и определиха дата за тяхна среща за разговори за примирие и последващ мир. Подходът отразява публичния призив на държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен към враждуващите страни в Судан да започнат преговори в Швейцария. Още: Тръмп повтори опорките си пред Мъск: Путин жадуваше Украйна, но Байдън го подтикна към война (ЗАПИС)
Стратегията на американската администрация беше разработена след месеци усърдни усилия на американските пратеници за двата конфликта, които на практика не доведоха до осезаеми резултати. Въпросите заплашват да опетнят репутацията на Байдън, който реши на 81 години да не се кандидатира за преизбиране и да предаде щафетата на вицепрезидента Камала Харис.
Безмилостната военна кампания на Израел в Газа, започнала в отговор на жестока атака на "Хамас" на 7 октомври, 2023 година, предизвика възмущение по света и сред Демократическата партия, към която принадлежи и самият Байдън.
Въпреки че конфликтът получи по-малко отразяване в медиите, Судан също стана арена на десетки хиляди убити в сблъсък между двама генерали, който започна миналата година. Сега има опасения, че страната е на ръба на глад, невиждан от кризата в Етиопия през 80-те години на XX век.
"Уау момент"?
Когато Байдън се кандидатира за президент през 2020 г., той се позова на своя опит във външната политика и обеща по-нормално президентство от това на неговия предшественик Доналд Тръмп. Още: Накъде се насочва външната ни политика, чудят се в САЩ
Сред постиженията си той посочи единството на съюзниците в подкрепата на Украйна след началото на инвазията на Москва, както и фин подход към отношенията с Китай: комбинация от нарастващ натиск и желание да се избегне конфликт.
„Когато демократите дойдоха на власт, един от лозунгите им беше: „Дипломацията преди всичко“. Но ми е трудно да посоча една област, в която са направили значителен пробив – „уау“ момент“, каза Браян Катулис, старши сътрудник в Института за Близкия изток, който изучава външната политика на САЩ.
„Те се стремят да създадат някакъв вид политическо наследство“ или поне „да построят и за двата конфликта по-солидна основа за приемниците, като се надяват това да бъде администрация на Харис“, предполага Катулис. Още: Байдън и европейските лидери призоваха Иран да се въздържа
В стремежа си да си възвърне контрола над Белия дом, Тръмп се похвали, че е помогнал за постигането на Споразуменията на Абрахам, в които три арабски държави нормализираха отношенията с Израел. Предшественикът на Тръмп, Барак Обама, договори големи сделки за ядрената програма на Иран, изменението на климата и нормализирането на отношенията с Куба.
Дипломатическата „досие“ на Байдън неизбежно зависеше от събитията на място, но също така отразяваше нарастващото нежелание на Вашингтон да поема рискове, каза Катулис.
В началото на неговото президентство администрацията на Байдън продължи дипломатическите усилия, започнати при Тръмп, за разрешаване на конфликта в Афганистан. Тази инициатива обаче бързо се провали, когато демократът нареди изтеглянето на оставащия американски контингент и талибаните завзеха властта в страната.
Закъсняла "спешност"
Лесли Винямури, директор на изследователската програма за САЩ и Америка в мозъчния тръст Chatham House, предположи, че Байдън очевидно изпитва „силна нужда“ да остане на поста, докато светът е във война. Още: Натиск от свои: Байдън обясни защо се е отказал да е кандидат за президент (СНИМКИ)
"Последното нещо, което президентът иска, е политическото му наследство да бъде опустошителна война в Близкия изток. Нещо повече, подобен резултат може да подкопае предизборната кампания на Камала Харис", каза Винямури.
През последните дни Байдън втвърди тона си в диалога с Израел. След атаката на "Хамас" на 7 октомври миналата година той предложи пълната подкрепа от Вашингтон на ръководството на страната.
Байдън изрази недоволството си от премиера Бенямин Нетаняху по отношение на момента на убийството в Иран (вероятно от израелските разузнавателни служби) на политическия лидер на "Хамас" Исмаил Хания, който участваше в преговорите за прекратяване на огъня.
Блинкен публично призова за сдържаност не само Иран, чието ръководство обеща да отмъсти, но и Израел. Държавният секретар на САЩ също така каза, че е почти завършил преговорите по "пакет от стимули", за да осигури историческата победа на Израел - дипломатическо признаване от Саудитска Арабия, пазител на двете най-свещени места на исляма.
Саудитците обаче искат напредък в процеса на създаване на палестинска държава. На инициативата отдавна се противопоставя Нетаняху и неговите крайнодесни съюзници. Още: Байдън притеснен да не се стигне до "кървава баня", ако Тръмп загуби изборите
Що се отнася до Судан, Съединените щати все още се опитват да убедят армията да се намеси в ситуацията: Блинкен лично се обади на генерал Абдел Фатах ал Бурхан, а американските посредници се срещнаха със суданската делегация в Саудитска Арабия, пише Daily Mail.
Дипломатическият подход на Байдън обаче не важи за всички конфликти.
Президентът на САЩ осигури освобождаването на американски затворници в Русия като част от обмен, но отказа да преговаря за Украйна. В това позицията му се различава от Тръмп, чиито съветници предложиха на републиканеца да заплаши Киев с отказ от военна помощ, за да го принуди да направи отстъпки на Москва.
Що се отнася до политическата криза във Венецуела, администрацията на Байдън се въздържа от оказване на сериозен натиск върху диктатора Николас Мадуро, предпочитайки да позволи на латиноамериканските регионални сили Бразилия, Мексико и Колумбия да поемат инициативата.
Превод: Ганчо Каменарски
