ООН прие първият в света международен договор за защита на открито море - историческо споразумение в областта на околната среда, което има за цел да защити отдалечените екосистеми, жизненоважни за човечеството.
Още: Доналд Тръмп: САЩ отново може да контролират Панамския канал
Още: Foreign Affairs: Ако Русия победи в Украйна, САЩ ще плащат многократно повече
Генералният секретар Антонио Гутериш приветства като "историческо постижение" договора, който ще създаде правна рамка за разширяване на обхвата на екологичната защита в международните води, които съставляват повече от 60% от световния океан.
След повече от 15 години обсъждания, включително четири години официални преговори, през март държавите - членки на ООН, най-накрая постигнаха съгласие по текста на договора след множество заключителни маратонски преговори.
След замразяването на текста той беше прегледан от юристи и преводачи на ООН, за да се гарантира, че той съответства на шестте официални езика на организацията, предаде АФП.
Още: Конгресът на САЩ защити американското правителство до пролетта, после Тръмп да му мисли
"Здравите океани, от крайбрежните води до отдалечените райони на открито море и дълбокото морско дъно, са неразделна част от човешкото здраве, благосъстояние и оцеляване", отбелязват група учени в списание The Lancet, цитирани от БГНЕС.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Десетки хиляди кубинци протестираха срещу санкциите на САЩ (ВИДЕО+СНИМКИ)
Учените все повече осъзнават значението на океаните, които произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме, ограничават изменението на климата, като абсорбират CO2, и са домакин на богати райони с биоразнообразие, често на микроскопично ниво.
Поради факта, че голяма част от световния океан се намира извън изключителните икономически зони на отделните държави и следователно извън юрисдикцията на всяка отделна държава, осигуряването на защита на така нареченото "открито море" изисква международно сътрудничество.
Ключов инструмент в договора ще бъде възможността да се създават защитени морски зони в международни води. Понастоящем само около един процент от открито море е защитен с някакви мерки за опазване.
Още: Байдън ще обяви последен военен пакет за Украйна по линия на договори с американски компании
Още: САЩ забраняват дроновете и над Ню Джърси
Договорът се разглежда като ключов за това държавите да защитят 30 % от световните океани и суши до 2030 г., както се договориха световните правителства в отделно историческо споразумение, постигнато в Монреал през декември. След приемането "ще започне надпреварата за ратификация" и целта от 30 процента "ще остане на една ръка разстояние", заяви Крис Торн от "Грийнпийс".
Договорът, официално известен като Договор за "биоразнообразието извън националната юрисдикция" или BBNJ, въвежда и изисквания за извършване на проучвания за въздействието върху околната среда за предложените дейности, които ще се извършват в международни води.
Такива дейности, макар и да не са изброени в текста, ще включват всичко - от риболов и морски транспорт до по-спорни дейности, като дълбоководен добив или дори програми за геоинженерство, насочени към борба с глобалното затопляне.
Договорът също така установява принципи за споделяне на ползите от "морските генетични ресурси" (МГР), събрани в резултат на научни изследвания в международни води - спорна точка, която едва не провали преговорите в последната минута през март.
Развиващите се страни, които често не разполагат с пари за финансиране на подобни експедиции, се бориха за права за споделяне на ползите с надеждата да не останат по-назад от това, което мнозина смятат за огромен бъдещ пазар за комерсиализация на МГР, особено от фармацевтични и козметични компании, търсещи "чудодейни молекули".
Предстои да се види колко държави ще решат да се включат в инициативата. Неправителствените организации смятат, че прагът от 60 ратификации, необходим за влизането му в сила, би трябвало да бъде достигнат, тъй като Коалицията за високи амбиции за BBNJ - която настояваше за договора - наброява около 50 държави като членове, включително тези от Европейския съюз, както и Чили, Мексико, Индия и Япония.
Но 60 са далеч от всеобщото приемане - ООН има 193 държави-членки - за което настояват защитниците на океана. "Нека да продължим тази инерция. Да продължим да работим за защита на нашите океани, нашата планета и всички хора на нея", заяви председателят на Общото събрание на ООН Чаба Корози.
