Скорошна снимка на световни лидери на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в перуанската столица Лима беше показателно отражение на възхода на китайската мощ на световната сцена, пише The National Interest. Президентът на Китай Си Дзинпин стратегически получи почетно място на първия ред, докато президентът на САЩ Джо Байдън бе демонстративно изместен. Снимката е умело инсценирана, за да внуши идеята, че Китай се издига, докато САЩ запада.
Това едва ли е изненада за запознатите с процесите в Южна Америка. Китай стана не само най-големият търговски партньор на континента, но и негов основен кредитор. Какъв контраст с 20-и век, когато САЩ управляваха, а Пекин едва се виждаше! През 2000 г. делът на Китай в общия износ за Латинска Америка беше по-малко от 2%. Оттогава за 20 години търговският оборот на Китай с Латинска Америка се е увеличил 26 пъти.
Основните опасения на Вашингтон са очакваните военните последици от пристанищния проект на Китай за 1,3 милиарда долара в Чанкай, Перу, но интересът на Пекин в Южна Америка и извън нея остава предимно икономически. Напускащата командването на САЩ в Централна и Южна Америка генерал Лора Ричардсън основателно предупреди, че за да се конкурира ефективно с Китай, САЩ трябва да се съсредоточат върху невоенни политики, за да създадат търговски по привлекателни алтернативи вместо примамливите оферти на Пекин. Още: Какво каза избраният от Тръмп пратеник за прекратяване на войната между Русия и Украйна?
Професор Джеймс Холмс от Военноморския военен колеж на САЩ отбеляза, че „скромният търговски кораб е толкова важен елемент от китайската морска мощ, колкото и военният кораб, а може би и повече“. Армията на САЩ, дори нейните стабилни регионални бойни командвания, подобни на Държавния департамент, не могат да разрешат проблема с меката сила чрез чисто военни средства. Китай набира сила по света, използвайки не толкова Народната освободителна армия (освен в непосредствените си граници), колкото с търговско и икономическо влияние. В Африка и Азия, както и в Южна Америка, Китай се превърна в основен търговски партньор. В същото време влиянието на САЩ намалява.
Ролята на БРИКС
Друг пример за новата реалност е организацията БРИКС, първоначално основана от Индия, Бразилия, Китай и Русия през 2006 г. Оттогава към нея се присъединиха още пет държави: първо Южна Африка, след това Египет, Иран, Етиопия и ОАЕ, образувайки БРИКС+. Блокът представлява почти 50% от световното население, 28% от световната икономика и 44% от доставките на петрол. Още 30 страни са праявили интерес към членство (по-специално Саудитска Арабия), а 13 са получили статут на „партньор“, включително Турция, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Тайланд, Индонезия, Нигерия и други. Още: След заплахата на Тръмп с нови мита: Китай предупреди, че никой няма да спечели
БРИКС е създадена основно, за да наложи промени в настоящата международна финансова система, която е доминирана от САЩ и техните съюзници след Втората световна война. Основната мисия на организацията е да измести долара като основно средство за глобални разплащания. За тази цел БРИКС прави всичко възможно да насърчи прехода на търговията към местни валути. Заедно с това БРИКС възнамерява да разработи финансова алтернатива на Световната банка.
БРИКС, въпреки трудностите, разработва алтернативен международен механизъм за плащане, независим от Swift, откъдето Русия беше отрязана с началото на войната в Украйна. Значението на това ново обединение на влиятелни държави беше подчертано от посещението на генералния секретар на ООН Антонио Гутереш на форума в Казан през октомври 2024 г. Освен всичко друго, той призова блока да помогне за „оформянето на по-справедлива глобална финансова система“. Още: Срещата на БРИКС в Казан: Грандиозни мечти на Путин, мижава реалност
Тъй като новата администрация на САЩ вече се подготвя да встъпи в длъжност през януари 2025 г., стратегическата перспектива изисква специално внимание към дългосрочните икономически предизвикателства, пред които е изправена страната, както вътрешни, така и международни. Вашингтон ще трябва внимателно да оцени многобройните последици от БРИКС като нарастващ противовес на обичайното господство на Вашингтон в международната финансова система. С Китай, Русия, Индия, Иран и Бразилия в основата на организацията, на Америка и нейните западноевропейски и азиатски съюзници ще им трябва много време, за да намерят обща позиция, за ограничаване на нарастващите искания на новата коалиция от държави: Путин дръпна назад за създаване на валута на БРИКС (ВИДЕО)
Влиянието на БРИКС вече е навлязло в дипломатическата сфера на националната сигурност. Срещата на Г-20 в Рио де Жанейро с участието на най-големите икономики в света мина дори по-зле за САЩ от конференцията за икономическо сътрудничество в Лима. Домакинът на форума президентът на Бразилия Луис Инасио Лула да Силва създаде много неудобства на западните участници, особено когато дойде време за изготвяне на заключителното комюнике. Той се погрижи добре за своите колеги от БРИКС Русия, Китай и Иран, като успешно смекчи грубия, прозападен език относно конфликтите в Украйна и Близкия изток: И БРИКС не прие русский мир на Путин за Украйна (ОБЗОР - ВИДЕО)
Представянето явно не се случи по сценария на Вашингтон и неговите европейски съюзници и това подчертава колко се е променил глобалният баланс на силите. Индийският лидер Нарендра Моди и китайският президент Си разговаряха приятелски в кулоарите на срещата, продължавайки да укрепват връзките само месец след като страните им разрешиха дългогодишни гранични спорове в Хималаите. И отново, както в Лима, американският президент беше „извън фокус“: Байдън пропусна официалната снимка от срещата на върха, направена в първия ден, и свенливо поиска тя да бъде повторена по-късно, пише The National Interest. Още: Американската икономика се е забавила през третото тримесечие
С новата администрация на власт, нарастващите настроения за протекционизъм и репатриране на производството ще бъдат противопоставени на растяща коалиция от държави с мощни и разнообразни икономики. Вашингтон е изправен пред изпитание за американската мощ в икономическата сфера, поне толкова, колкото във военната, ако не и повече.
Автор: Рамон Маркс
Превод: Ганчо Каменарски
