След посещение в Куба, по време на което се срещна и с президента на страната Мигел Диаз-Канел, Фрай Бето изрази безпокойството си. Бразилският теолог е бивш емисар на Католическата църква за Куба по времето на Фидел Кастро и автор на нашумелия сборник с интервюта “Фидел и религията”. Днес той работи с Организацията по прехрана и земеделие на ООН, помагаща на Куба да започне да произвежда повече храни. Пред бразилски журналисти Бето сподели, че никога досега не е виждал Куба в толкова тежко състояние.
На този фон дойде съобщението, че Куба е поискала помощ от Световната продоволствена програма на ООН, тъй като вече не е в състояние да осигури субсидираното от държавата прясно мляко за децата под 7 години, както предаде испанската информационна агенция ЕФЕ. За първи път изобщо кубинското правителство се обръща с такава молба към ООН. Световната програма по прехрана и земеделие работи в Куба от 1963 г. и досега е подпомагала страната с хранителни продукти най-вече при големи природни бедствия, например след урагани.
Доставки на обезмаслено сухо мляко
Още: Къде се намира "залива на прасетата" и защо се нарича така
От информацията на агенцията става ясно още, че Куба вече получава помощи от Световната програма по прехрана и земеделие. Уточнява се, че на островната държава са изпратени 114 тона обезмаслено мляко на прах. Това обаче са по-малко от 7% от нуждите на страната, които, по официални данни, са 2000 тона сухо мляко на месец.
В Куба децата под седем години и хората на специален хранителен режим, страдащи от хронични заболявания, имат право да получават мляко на по-ниска, субсидирана от държавата цена. Също с купонна книжка останалите кубинци имат право на определени дажби основни храни, като ориз, боб, олио или пилешко. За тези продукти държавата харчи годишно по 1,6 милиарда долара, което за хронично празната държавна хазна са много пари.
Напоследък има трудности с доставките - заради намалелите наличности на мляко, в резултат на което някои провинции са намалили дажбите или са заменили млякото с други продукти. В някои случаи се доставя сироп или витаминизирани разтворими напитки.
Според министърката на вътрешната търговия Бетси Диаз Родригез причините за това са “някои трудности при закупуването на сухо мляко от чужбина”, както и проблеми на млекопреработвателните предприятия в страната.
Още: Бивш посланик на САЩ призна, че е шпионирал в полза на Куба
Недостиг на твърда валута
“Икономическата ситуация е Куба е много комплексна и това се дължи на липсата на чуждестранна валута”, казва за ДВ независимият кубински икономист Омар Еверлени Перез. Според него голяма част от основните храни могат да бъдат произвеждани в Куба, но заради многото недостатъци на кубинския модел на земеделие това е невъзможно и те трябва да се внасят.
Вносът обаче се оказва труден поради липсата на твърда валута. Основно проблемът се дължи на спада в туризма, на затягането на американските санкции и на поскъпналите храни и енергия в резултат на руската агресия срещу Украйна. Продоволствената криза на острова продължава да се задълбочава.
Благодарение на нови доставки от Бразилия, за месец март са осигурени необходимите количества мляко, увери миналата седмица новият кубински министър на хранително-вкусовата промишленост Алберто Лопез Диаз.
Още: Стратегията на Русия: Лавров тръгва на обиколка в Латинска Америка
Сухото мляко обаче не е единственият дефицитен продукт в Куба. Има проблеми и с брашното, а оттук и с осигуряването на количествата хляб за държавната субсидия. Преди няколко дни правителството обяви, че няма да може да гарантира доставките на субсидиран хляб до края на март. А недостигът на горива води все по-често до прекъсвания на електрозахранването.
Държавата не трябва да се грижи за всичко
Тежкото положение с доставките на храни не е нещо ново. Сега дори се забелязва известно подобрение, тъй като новите малки и средни частни предприятия внасят повече хранителни стоки, отколкото преди. За по-голямата част от населението обаче най-големият проблем остават цените. Инфлацията продължава да е много висока.
Според Перез, проблемът до голяма степен се дължи и на това, че държавата иска да е навсякъде. “Никъде другаде по света пекарните не са собственост на държавата”, припомня той. По думите му държавата трябва да се концентрира върху основните стратегически сектори в страната.
Още: След 65-годишна пауза: Куба възстановява връзките си с Южна Корея
В края на годината правителството обяви пакет с мерки за макроикономическа стабилизация, намаляване на субсидиите и увеличаване на цените на енергията и горивата. Целта е да се овладеят огромният държавен дефицит и тежката икономическа криза. Миналия петък влезе в сила драстичното увеличаване на цените на бензина с над 400%. Освен това купонната система Libreta трябва да бъде променена от модел, субсидиращ продукти, в модел, който подпомага финансово социално слабите групи.
С частния сектор към по-добро бъдеще
Отправеното искане към Световната програма по прехрана за оказване на помощ е прагматична стъпка на кубинското правителство, целяща да намали тежестта върху държавния бюджет и да осигури пространство за осъществяване на планираните реформи. В случая с Куба обаче подобно искане до ООН винаги има политическо измерение. Правителството в Хавана вероятно се опасява, че то ще бъде инструментализирано от десни американски медии и голямата кубинска общност в Маями.
Въпреки всичко Перез гледа в бъдещето с предпазлив оптимизъм. "Икономическата криза в Куба все още е сложна, не успяхме да се измъкнем от дупката, но и не сме по-зле, отколкото предишните години", казва министърът. Има надежда, че туризмът ще се възстанови, а положението с медицинското обслужване ще се подобрява.
Източник: Дойче веле
