Въпреки че внезапното напускане на президента Джо Байдън от кампанията за нов мандат като държавен глава на САЩ пренастрои надпреварата за Белия дом, това не променя факта, че от средата на юли избирателите изглеждаха готови да свалят двама последователни действащи, избрани президенти след първия им мандат за първи път от 1892-1896 г. Като цяло обществените настроения, според социологическите проучвания, вървят в посока депресия от около 20 години. Какво става?
Още: Китай удари САЩ с хакерска атака
Още: Съдът поряза Тръмп: Трябва да плати 5 милиона долара по дело за сексуално насилие срещу писателка
Един от начините за измерване на настроението на обществото е дългогодишният въпрос на "Галъп" дали страната е "на прав път или на грешен път". Това е прост двоичен файл, който не побира много нюанси, но присъдата е ясна: последният път, когато мнозинството от американската общественост счита, че нещата вървят в правилната посока, е през януари 2004 г. Най-близо до това да има мнозинство за "правилен път" оттогава е през февруари 2020 г., когато 45% от анкетираните бяха убедени, че Съединените щати се движат в правилната посока. Последният път, когато Конгресът имаше повече от 50% одобрение, е през април 2003 г.
Това не са само данни, а изборни резултати. Камарата на представителите смени председателя си 4 пъти, откакто нашият век на недоволство започна някъде по време на администрацията на Буш II, през 2006, 2010, 2018 и 2022 г., което е рекорд за 20 години назад. Партийният контрол върху Белия дом се е сменял напред-назад между демократи и републиканци 4 пъти от началото на века.
Още: Драматична промяна в надпреварата между Доналд Тръмп и Камала Харис в четири щата
Още: Рекорден пакет с оръжия от САЩ за Украйна: Байдън с новогодишен подарък
Още: Илон Мъск разкритикува британския премиер Киър Стармър
През 2017 г. политологът Морис Фиорина описа тази ситуация като "нестабилните мнозинства". В есе за The New York Times през миналия април, опитвайки се да обясни тези мрачни данни за общественото мнение, Деймън Линкър идентифицира "ужасно много провали през последните 20 години" по отношение на политическите бедствия от войната в Ирак до Голямата рецесия като намаляване на очакваната продължителност на живота, което е уникално за страните от ОИСР (Организация за икономическо сътрудничество и развитие), предизвикано от експлозивните нива на разпространение на накротици и нарастването на самоубийствата на глава от населението.
Фиорина и Линкър стигат до важни елементи от историята, но им липсва част от основната линия. Разочарованието от американската политика и институции също се дължи на неуспех, който датира от началото на века, за да се справят с проблемите, които според американците ги интересуват най-много.
Още: На 100 години почина бившият американски президент Джими Картър (СНИМКИ)
Още: Мощни вълни потрошиха рибарски лодки в Перу и убиха човек в Еквадор (ВИДЕО)
Най-важните проблеми на американците са нерешени
От 2000 г. насам разходите за здравеопазване непрекъснато нарастват с темпове, по-високи от общата инфлация, и американците, които имат нещастието да използват редовно здравната си застраховка, бързо биват потопени в непрозрачна одисея, в която цените изглеждат измислени на място. Същото важи и за цената на висшето образование.
Още: Проучване: Нарастват климатичните бедствия в Бразилия
Още: "За последните три месеца": Мексико задържа почти половин милион мигранти
Още: Глас от САЩ: Политиката на отворените врати вреди на сигурността на НАТО
И каквото и да мислите за предложените от двете страни решения, имиграционната система на САЩ е разбита от едно поколение. Въпреки скромния спад от 2021 г. насам, индексът Джини, който измерва неравенството в доходите, е значително по-висок, отколкото през 2000 г., а делът на богатството, притежаван от най-богатия 1% от американците, се е увеличил от 25% през 2003 г. до повече от 30% през 2024 г. Това е забележителна история за провал на политиката, която надхвърля всяко отделно събитие и вместо това ни разказва история за неспособността на елита да подобрява постоянно живота на обикновените граждани. Напредъкът в периферията, като Закона за достъпни грижи, не е задължително да се възприема като такъв, тъй като реформите оставиха толкова голяма част от разбитата система непокътната.
Здравноосигурителната система, подобно на много други системи, с които американците се сблъскват ежедневно, се усеща като измама. Сблъскваме се с нежелани такси в лекарски кабинети и болници, подобно е усещането и когато резервираме пътуване със самолет, опитваме се да управляваме банковите си сметки, купуваме кола, искаме кабелна или интернет услуга, купуваме билети за концерт и още, и още.
Предприемачите от Силиконовата долина са консолидирали цели индустрии като музика, коли под наем и доставка на храна под контрола на приложения, които вредят на хората, които всъщност произвеждат стойността и насочват богатството към малък елит. Те изсмукват милиарди долари от ръцете на работещите хора всяка година. За хората е по-трудно отвсякога да се придвижват нагоре по стълбицата на доходите.
Нито един от проблемите няма лесно решение. Но остарелите управленски институции на Америка – от правилото "филибустер" на Сената* до честите периоди на разделено управление – направиха извънредно трудно както за демократите, така и за републиканците да поставят политически дневен ред. Партията, която може да разбере как да управлява ефективно и бързо да покаже напредък по отношение на основните двигатели на американската несигурност, ще бъде тази, която ще прекъсне този модел на политическа нестабилност.
Още: Смела дипломация - последният шанс за по-добро наследство на Байдън
Автор: Дейвид Фарис, доцент по политически науки в университета Рузвелт и автор на "Време е да се борим мръсно: Как демократите могат да изградят трайно мнозинство в американската политика", за Newsweek.
Превод: Ганчо Каменарски
* Процедурата филибустер представлява възможност за неограничено забавяне на гласуването на който и да е законопроект. Достатъчно е просто да има някой сенатор, който да се изказва от пленарната трибуна по въпроса и така да не позволява гласуване. Процедурата е факт, защото при създаването на Конгреса и правилата за работата му не е превидено процедурно време за дебат по законопроектите. Процедурата често се нарича "да говориш за законопроект, докато го умъртвиш" - часове, дори дни наред. Говоренето може да бъде прекъснато само ако 3/5 от сенаторите гласуват за това - т.е. поне 60 души в общия случай.
