Следващият генерален секретар на ООН ще наследи „най-трудната работа в света“. Той или тя трябва да вдъхне нови сили на 70-годишната бленувана от Франклин Делано Рузвелт институция.
Залогът е голям - до 2050 година населението на земята ще се увеличи с 3 милиарда души, което ще застраши баланса на природните ресурси и ще създаде повече напрежение и насилие в целия свят. Наднационална институция, която подкрепя сътрудничеството и мира и помирява географските и половите различия, ще бъде още по-нужна.
През април 2015 година асоциацията „Равенство сега“ започна кампания в подкрепа на половата равнопоставеност в изборния процес. След 20 хиляди писма до ключови фигури Общото събрание състави резолюция за половото равноправие.
В началото на 90-те години на 20 век мълчаливата тактика на ООН за регионална ротация насърчи справедливото представяне на регионите по света. Предишните лидери на ООН бяха избирани именно в този дух. Сега справедливостта и разнообразието могат да бъдат приложени и по отношение на половете. „Ако елиминираме половината световно население, бихме намалили значително шансовете си да намерим най-добрия генерален секретар“, казва британският посланик Матю Райкрофт. А кандидати жени не липсват.
„Не може да използваме извинението, че няма достатъчно квалифицирани жени, сред които да избираме“, казва Джийн Красно – преподавател от Йейл и експерт на ООН. Кампанията „Жена за генерален секретар“, която тя оглавява, изготви списък с изключителни жени от различни части на света, като начело на списъка са две представителки на региона, от който вероятно ще бъде избран следващият лидер на ООН – Източна Европа. Това са Ирина Бокова, директор на Юнеско, и Кристалина Георгиева – икономист и европейски комисар.
В списъка са още Кристин Лагард, Мишел Бачелет и Хелън Кларк.
Скорошно проучване на вестника показва, че 96% от анкетираните смятат, че е време жена да застане начело на ООН.
The Guardian
