„Изглежда няма решетки, които да не може да отвори, силата на Чапо и Синалоа, най-силният картел, който никой не може да пребори.“
Докато новините гърмят за бягството на известния наркотрафикант Хоакин „Чапо“ Гусман от строго охраняем затвор, телевизионните екипи, фотожурналисти и репортери опитват да предоставят повече детайли около историята. В същото време, друг тип разказвачи също се захващат за работа – композиторите на narco corridos или „нарко балади“. Само часове след новината за бягството на нарко барона, музиканти написаха и записаха свои изпълнения, които качиха в интернет. До понеделник вече има дузина песни, озаглавени „Балада за бягството на Чапо 2015“. Песните се слушат от компютри, телефони пускани са по телевизията.
„Чапо Гусман избяга“, се пее в песента на група, наречена Los Alegres del Barranco. „Генералът на Алтиплано (затвор). Използва много зелени пари, за да може да си тръгне…Къде е Чапо Гусман? Само той и Бог знаят…“ Музикантите използват китари, акордеони и тромбони и често записват веднага свежите си парчета, дори с телефон.
Други пеят acapella. Във видео, младеж се гордее, че му е отнело десет минути, за да състави песен и чете текста от телефона си. „Изглежда няма решетки, които да не може да отвори, силата на Чапо и Синалоа, най-силният картел, който никой не може да пребори.“ Изпълнява младежът в стила на други нарко балади. „11 юли 2015. Отбеляза той в календара. Ден за празненства, денят на второто бягство на Чапо.“
Подобни балади отразяват подкрепата за Гусман и други гангстери в сърцето на мексиканския наркотрафик. В щати като Синалоа, откъдето е Гусман, някои виждат трафикантите като герои, които имат достатъчно смелост, за да се изправят срещу мексиканските федерални власти и американската агенция за борба срещу наркотиците. Трафикантите правят милиарди долари от кокаин, марихуана, хероин и „кристали“, като в същото време предоставят работа за местните хора в райони, в които правителството е вдигнало ръце, а бедността се разпространява на всички нива в планинските селища и изолирани части на страната.
Бягството на Гусман, който излиза от затвора чрез над километър дълъг тунел, снабден с вентилация и светлини, се разглежда като крайно надлъгване с властите. Той избяга и през 2001 година и прекара 13 години в бягство, преди да бъде отново заловен.
Правителството на Мексико, от своя страна, за да прикрие липсата на адекватни действия, често обвинява музиката за провокиране на престъпления. По официални данни хората на Гусман и картелът на Синалоа редовно извършват екзекуции и кланета. От началото на управлението на Фелипе Калдерон над 83 000 души са били убити от картели или силите за сигурност в т.нар. Мексиканска нарковойна, чиито жертви от началото й през 2006 година, са над 106 000, а разселените и загубилите домовете си цивилни са над 1 600 000. Политиците казват, че музиката кара младежи да извършват престъпления. Кметът на Чихуахуа Хавиер Гарфио дори забрани групите, изпълняващи нарко балади. Властите отказват да признаят грешките и присъствието на широка корупция, което позволява на картелите да се възползват от ситуацията.
Въпреки че радио станции и телевизионни канали избягват да пускат подобна музика, тези песни са популярни в интернет. Според данните над 120 милиона мексиканци са онлайн, което прави разпространението на изпълненията лесно и достъпно. Тези балади имат милиони гледания – най-популярната El Jefe de Jefes има 14 милиона прегледа. В Щатите, дом на 11 милиона мексиканци, също имат популярност. Изпълнителите на нарко балади имат концерти от Лос Анджелис до Чикаго.
Мнозина изпълнители се гордеят с факта, че текстовете им се появяват почти веднага след новините. Книгата Narcocorrido от Елайджа Уалд разглежда този тип култура и специално нарко баладите. Авторът прекарва месеци в северно Мексико, разговаряйки с местни композитори и групи. Мнозина от тях са неграмотни и самоуки, често пазят текстовете в главите си преди да направят видео. Те вярват в ролята си на „доставчик“ на новини към изолираните райони.
Понякога нарко баладите се изпълняват в присъствието на наркотрафикантите, на които са посветени и така бедните музиканти успяват да съберат пари за концерти.
Автор: Руслан Трад
