По какво си приличат Мексико и България? Сигурно по много неща, дори по цветовете на знамената, но и по още нещо доста актуално – недоволството сред учителите и двете държави. За разлика от България обаче, където 12 000 учители отидоха в "Арена Армеец" за конгрес, продължил де факто час и половина, учителите в Мексико буквално предизвикаха гражданска война в защита на принципите си.
Вчера (20 юни), протестите в мексиканския град Оаксака стигнаха до крайности – поне шестима убити, вече над 100 ранени общо, от които 55 полицаи. И всичко това заради нежеланието на учителското съсловие в Мексико да се примири с налаганата в страната образователна реформа.
Образователна реформа - за добро или лошо?
Каква е същността на промяната? Още през 2013 година, по инициатива на мексиканския президент Енрике Пеня Нието, в страната стартират 11 структурни реформи, включително на образованието. Тази на образованието предвижда различен начин на оценяване на професионалната квалификация на учителите. Ако не преминеш теста, си уволнен, а ролята на учителските профсъюзи в оценяването вече е равна на нула. На всичкото отгоре бъдещето на всеки учител зависи от резултатите, които показват учениците му на база стандартизирани тестове (ENLACE). ENLACE е разработен на базата на тестовете на PISA. Това не се хареса на учителите, които моментално тръгнаха на протест и не позволяват нормално провеждане на атестациите. Като аргумент срещу тестовете мексиканските учители се позовават на изследвания като това на Сузана Лопес Герера и Марсело Флорес Чавес от Университета по педагогика в Керетаро. Двамата са категорични, че PISA оценява „социално-икономическото, а не фактическата интелигентност. Това значи, че в образованието липсва възприятието на социалното, както и разликата в социалното и културното между развитите и развиващите се икономики“.
Освен това, според реформата, се променят и критериите за обучение на новите учители. Сега такива могат да са всички, които имат диплома от колеж. В Мексико обаче е много развита т.нар. система на "нормалните училища". Това са специални държавни и общински центрове, където се обучават точно учители – и то за по-бедните, земеделски райони в страната. Вместо тях се предвижда въвеждането на частни училища за обучение на учители – с такса, която желаещите да се обучават трябва да платят, а много от тях просто нямат финансовата възможност да го сторят. Протести има и заради това, че от 223 144 училища в сферата на основното образование в Мексико цели 26 000 нямат елементарни условия за работа – например течаща вода. Образователната реформа обаче не се съсредоточава върху тези проблеми, твърдят учителите.
Според мексиканските власти въвеждането на атестации помага, защото "един неадекватен учител може да струва до 400 000 долара по отношение на живота на свой ученик". Отстраняването на 5-7% неадекватни учители би могло да доведе до ръст от 1% на БВП на Мексико т.е. в абсолютна стойност 150 млрд. долара. Аргументът е взет от изследване на Ерик Ханушек, който работи в Института Хувър. Институтът Хувър е американски мозъчен тръст към Станфордския университет.
Протестът
Как действат мексиканските власти спрямо отказа – още в зародиша на големите протести те арестуваха двамата най-влиятелни лидери на учителския профсъюз в страната. Рубен Нунес беше обвинен в корупция – че е присвоил 1,29 млн. долара като комисионни от пари, събирани от членовете на синдиката. Другият арестуван – Франциско Виялобос, е в затвора, заради откраднати документи. Двамата с Нунес се присъединиха в затвора към Асиел Сибаха, който е зад решетките, защото е приел доброволни дарения на учители от Оаксака за учителския профсъюз, пише Дейвид Бейкън в The Nation.
Не е чудно, че огнището на бунта е Оаксака – там масово се уволняват учители точно заради промяната в атестациите. Освен това в региона преди шест години беше направено друго предложение за образователна реформа, което залага на по-сериозна роля на учителите и учениците при определяне на учебната програма. В Оаксака се говорят цели 16 различни езика и учителите искат образованието да е съобразено с контекста на всяко населено място в щата. „Когато в задача за трети клас се изисква да се изчисли разстоянието между болница и аптека, това няма никаква образователна стойност, ако детето не знае какво означават думите "болница" и "аптека", дава пример Транкилино Круз, координатор на Центъра за изучаване на развитието на образованието. Отделно губернаторът на щата Габино Куе беше избран с подкрепата на учителите и не е член на партията на Енрике Пеня Нието. Преди четири години обаче Куе се съгласи да наложи стандартите на образователната реформа на Нието.
Уволнени в Мексико са вече общо над 10 000 учители. Учителският профсъюз обаче има 100 000 членове.
Според Telesur в неделя вечерта (19 юни), когато се стига до сблъсъците между протестиращи и полицейски сили в Оаксака, полицаите са започнали да стрелят първи. „Това, което се случва, е, че силово мексиканското правителство иска да наложи образователната реформа“, категоричен е анализаторът Джон Акерман. Според него властите въобще не желаят да преговарят по реформата, както искат учителите. Той подчертава и, че реформата в Мексико се налага под натиска на Световната банка и ОИСР, като я определя за "неолиберална".
Как ще завърши всичко - учителите са категорични, че няма да се откажат от исканията за "реформа в реформата". Дали насилието е отговорът на проблема - предстоим да видим!
