Океански полъх, от който в такт с музиката се полюшват небрежно красивите цветни рокли на креолките, чаша грого, от която отпиваме спокойствието на малки глътки, няколко китари и един дълбок женски глас, припомнящ отдавна забравени мечти... Още първата вечер в Прая, столицата на Кабо Верде, се докосваме до омагьосващия чар на морна – традиционен музикален жанр на африканската държава.
Така както фадото е музикалният символ на Португалия, тангото - на Аржентина, румбата – на Куба, морна се превръща в културно олицетворение на Кабо Верде. Като един от най-старите музикални жанрове на островите, възникнал още преди 150 години, той е събрал в себе си болките на поколения креолци. Отдалечените на около 500 км от Западния африкански бряг острови често са разделяли влюбени, превръщали са се в обект на носталгия за стотиците хиляди, напуснали държавата и са вдъхновявали романтичните хора на изкуството с красивите си океански пейзажи и спокойствието, което те посреща навсякъде – дори по оживените улици на Прая. Юженио Тавареш, един от най-известните композитори на морна, използвал музиката като начин да изрази болката си от раздялата със своята любов, която един ден просто се качила на кораб и заминала. Но в морна освен за любов, често се пее за носталгията на заминалите далеч по красивата им родина, за любовта към морето и за „морабеза“ – усещането, че хората в Кабо Верде са отворени към всички, приемат останалите топло и гостоприемно.
Корените на самата дума се свързват най-често с португалското „morno”, което означава топъл, и намеква за начина, по който се изпълнява музиката. Морна често е сравнявана с блуса – забелязани са интересни прилики между двата музикални жанра. Трудно е обаче да се определят корените й, защото в себе си кабовердианската музика е преплела различни влияния от много музикални жанрове – от анголския lundum до бразилките maxixe, choro, bossa nova и samba. Културната близост на Кабо Верде с Африка, португалоезичните страни и Европа е причината морна да съчетава в себе си толкова различни музикални елементи. Най-типичните инструменти за морна са китара, кавакиньо, кларинет, акордеон, цигулка и пиано. Не с техния звук обаче всеки от нас свързва тази музика. А с едно име.
Наследството на „босоногата дива”
Съществуването на морна се дели на преди и след Сезария Евора. Плътният й, някак интимен глас продължава да бъде основната асоциация на света за Кабо Верде.
Сезария Евора е родена през 1941 г. в град Миндело, днес наричан културната столица на Кабо Верде. Баща й е бил цигулар, но умира, когато тя е малка. Чичо й обаче също е музикант – свири на кларинет, и именно с него тя прави първите си изяви по заведения. След известно време сформира собствена група. Не печелят от музика, свирят за бакшиши и питиета.
През 1985 г. кабовердианска женска организация кани Сезария да запише демо диск като част от една кампания. Демото „хваща ухото” на продуцента от френски произход Жозе да Силва, който кани певицата да направи професионални записи в Париж. През 1992 г. е пуснат албума Miss Perfumado, който превръща Евора в звезда във Франция. Чак през 1995 г. той е пуснат на пазара в САЩ и бързо добива огромна популярност. Сезария се буди световна знаменитост, а на концертите й присъстват личности като Мадона и Дейвид Бърн. Номинирана е за "Грами" пет пъти и е двукратен носител на приза. Пътува по целия свят. Българската публика също имаше възможност да се наслади на изпълненията й през 2005 и 2009 г.
Песента Sodade става първия международен хит на Сезария. Португалската дума sodade няма точен превод, но означава комбинирано чувство на носталгия, мъка, съжаление, желание. Това е класически мотив в морна. Сезария пее още за любов, раздяла и история, включително за периода на робството. С топлината на гласа си дава живот на думите на големи кабовердиански поети. Макар да изпълнява и по-живите стилове на страната си – коладейра и фунана, именно красиво тъжните й морни са нейното голямо наследство. Сезария е и основната причина младите кабовердианци да преоткрият морна като нещо повече от това, което са слушали десетки пъти от бабите си – като богатство, което да ценят.
Наричат я „босоногата дива”, защото често излиза боса на сцената. Казва, че го прави от солидарност с многото момичета и жени в Кабо Верде, които не могат да си позволят обувки. Духът й е и леко бунтарски – обича уискито и цигарите и не се лишава от тях дори по време на концерт.
Сезария почина на 70-годишна възраст през 2011 г. Правителството на Кабо Верде обяви двудневен траур в нейна чест. В страната си тя се оказа толкова тачена, колкото очаквахме. Когато питахме местните за нея, всички говореха сякаш са я познавали лично, сякаш им е била близка – „Сезария казваше така, Сезария правеше иначе”. Мине, не мине, отнякъде изскачаше спомена за нея – в плакат на улицата, песен по радиото или сувенир с лика й. В Кабо Верде Сезария определено още е жива.
Посланията на морна са универсални
Когато влезеш в етнографския музей на Кабо Верде, който се намира в столицата Прая, първата ти мисъл е дали не си се объркал и не си попаднал в магазин за грамофонни плочи. По целите стени на първото помещение има накачени плочи на местни изпълнители. Сред тях са, разбира се, и тези на Сезария, и на Адриано Гонкалвеш-Бана, известен като Краля на морна. Могат да се видят също така старинни и съвременни музикални инструменти, специфични за региона (кой да знае, че влаченето на нож върху плоскост може да създаде поносим, дори приятен звук?).
Не се учудихме, че музиката е това, което кабовердианци са избрали да „изложат” в музея си като забележителност. Тя е нещото, с което се гордеят най-много и много хора са й се посветили. Групата „Жонми” например – петима кабовердийски мъже на средна възраст, които срещнахме в местната телевизия след като бяха гостували в лайфстайл предаване – се е сформирала преди 11 години. Любители са, свирят по барове и ресторанти, но са добри и понякога имат и по-важни участия – не без гордост ни съобщиха, че наскоро свирили за официални лица от ЕС на посещение в Кабо Верде.
И петимата се занимават активно с другите си професии (единият от тях с прякор Шоба е морски капитан), но винаги намират време да посвирят. „Изпълняваме популярни морна песни, но си имаме и наши. Нямаме издаден албум обаче хората ни познават. Тук се харесва традиционната музика – тя е част от корените ни”, казва вокалистът Жо Морейра. Според „Жонми” посланията на морна са универсални и всеки човек на света може да се почувства свързан с темите за близостта, раздялата, трудностите в настоящето или носталгията по миналото.
„Не, не, не, никаква тъга, никаква носталгия, това е музика за любовта”, казва обаче Николас – музикант и певец, когото срещнахме в популярното заведение „Кинта ла Музика” в Прая. „За любов, разбра ли, като между теб и мен”, допълва с усмивка в типичната за доста тамошни мъже поза на сваляч. Но е добронамерен и с охота разказва за себе си. Научил се да свири на китара като малък и оттогава не е спирал. В момента обаче развива малък бизнес, има си собствена пекарна. Музиката му е хоби, което често упражнява в заведения и хотели в богаташкия квартал „Палмарежо”. Категоричен е обаче, че не го прави за пари, а за удоволствие. В това отношение се доближава до далеч по-възрастните си и сериозни „колеги” от „Жонми”, които направо се възмутиха, когато ги попитахме дали изкарват добри пари от участията си. „Нито има пари в това, нито пък това ни е мотивацията. Свирим, защото ни харесва”, казва Жо Морейра. А когато човек види с какво уважение се отнасят тези хора към инструментите си и с какво чувство – към изпълненията, никак не е трудно да им повярва.
„Музиката е всичко, което имаме“
По време на двуседмичното ни пребиваване на островите Фого и Сантяго ни се струва, че тук всеки креолец може да свири на китара или умее да пее. Изненадахме се, че това важи и за младите хора, които не отхвърлят традициите. Студентът Джуниър (на водещата снимка горе), един от нашите местни гидове, се оказва един от многото „скрити“ таланти. И както повечето ентусиасти, започнал да се учи да свири на китарата сам преди около 5 години, гледайки от свои приятели и познати. Справя се без уроци в интернет. Освен към китарата, има силен афинитет и към пианото и най-много обича да свири морна и коладейра (близък до морна жанр, но с по-бърз ритъм). Има група, с която често изнасят концерти в барове и ресторанти. Мечтае да стане известен музикант. Любимите му морна изпълнители са Сезария Евора и Мишел Монтрон. Заедно с групата си се приготвя за някои от музикалните фестивали в Кабо Верде.
Родното място на Джуниър е остров Фого. Когато свири и пее песни за своя остров, Джуниър се усмихва и в очите му може да се прочете желанието да се завърне у дома. Според него посланието на морна е преди всичко свободата. Морна е начинът, по който креолците най-добре могат да изразят чувствата си. Макар да твърди, че много негови приятели са повлияни от американския поп и хип-хоп, той е живо доказателство, че кабовердианци ценят и пазят идентичността си. „Музиката е всичко, което имаме“, казва Джуниър, загледан в океана, разхлаждащ мислите в горещия следобед.
Автори: Илияна Генова, Деница Райкова
Текстът е реализиран по проекта за млади журналисти Beyond Your World на нидерландската организация Lokaalmondiaal.
