Франция няма да се извини за колонизацията на Алжир, но ще се опита да опише в учебниците си част от насилието, причинено по време на окупацията на северноафриканската страна, пише европейската редакция на Politico.
Още: Туристическа подводница с 45 руснаци на борда потъна край Египет, има жертви
„Няма да има покаяние, няма да има извинения“, каза съветник на френския президент Еманюел Макрон в сряда преди публикуването на дългоочаквания доклад за историята на колонизацията и алжирската война.
Франция беше колониалната сила в Алжир в продължение на 132 години и алжирците спечелиха своята независимост през 1962 г., след седемгодишна война, белязана от зверства, включително актове на изтезания. Тази кървава история засенчва отношенията между страните, предава още агенция Фокус.
Оплакванията, свързани с колониалната история и напрежението с французите от алжирски и северноафрикански произход, тежат върху френското национално сближаване. Те също се използват от терористите като инструмент за радикализация, отбелязва още Politico.
Още: Както Украйна: Конго с готовност да сключи сделка за сигурност със САЩ
Още: Терористична атака срещу кортеж на президент: Кадри от Сомалия (ВИДЕО)
Въпреки че Алжир изисква официално извинение за зверствата, извършени от Франция, Париж вместо това ще се опита да се изправи срещу своята история. „Покаянието е суета, признанието е истината. Истината се гради с действия“, каза съветникът на Макрон.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Река в Замбия "умря“ заради Китай (ВИДЕО)
Още: Преговори: Какво се очаква от срещата между Конго и бунтовническата група M23
Докладът, поръчан от Макрон и автор на историка Бенжамен Стора, съдържа списък с препоръки, включително създаване на комисия „истина и памет“, разширяване на начина на преподаване на колонизацията във френските училища и отбелязване на три важни дати от общата история на страните.
„Президентът иска тези инициативи да даде на хората в страната ни ясен поглед върху раните от миналото, да изгради с течение на времето помирение на спомените“, се казва в комюнике от Елисейския дворец.
Въпросът за покаянието и признаването на насилието от колонизацията остава силно разделящ въпрос във Франция, не само за крайнодесните, които традиционно защитават колониалното минало на Франция, коментира изданието и припомня, че през ноември премиерът Жан Кастекс се подигра с исканията за извинение, свързвайки ги с предишни опити за умиротворяване на ислямистките терористи.
Още: The Daily Telegraph: Руският агент Ян Марсалек е планирал да създаде 15-хилядна частна армия
Още: Тревожна регресия: Каква е ситуацията в Южен Судан
Макрон, който е първият френски президент, роден след независимостта на Алжир, заема смели позиции по въпроса след президентската си кампания и предприема стъпки за поправяне на историческите грешки, пише „Politico”.
„Тази история между нас съществува, но аз не съм неин заложник“, каза Макрон на млад алжирец при посещение в страната седем месеца след встъпването си в длъжност. „Не си преживял колонизацията, защо ме свързваш с нея?“
Като кандидат за президент той нарече колонизацията „престъпление срещу човечеството“, докато беше на посещение в Алжир, което предизвика гнева на крайната десница. Но от встъпването си в длъжност той не е повторил изявлението, въпреки че е казвал, че остава на тази позиция.
Той също така организира връщането на черепите на 24 алжирски бойци от съпротивата, обезглавени по време на френското завоевание и съхранявани като военни трофеи от френски офицери.
В същото време президентът награди с най-високата цивилна награда, Ордена на Почетния легион, бойци „харки“, участвали на страната на Франция във войната за независимост на Алжир, а освен това основа фонд за солидарност за тях, макар че някои организации на „харките“ заявиха, че това е твърде малко и твърде късно. Десетки хиляди харки остават в северноафриканската държава и стават жертва на алжирските националисти, обвинили ги в държавна измяна.
Макрон беше и първият президент, който призна, че Морис Оден, френски комунист и антиколониален активист, изчезнал в Алжир през 1957 г., е бил „измъчван, след това убит“, което става възможно чрез „законно установена система“.
