Най-малко 185 души са загинали в Судан от събота насам, съобщават от ООН. Боевете се водят между редовната армия на страната и паравоенните "Сили за бързо реагиране". Лекарският съюз съобщава за стотици ранени в цялата страна. Нападения се извършват и срещу болници, линейки и медицински лица - на много места ранените няма къде и от кого да бъдат лекувани.
Цивилното население в столицата Хартум, град с население над един милион души, страда най-много от сраженията. Много хора вече три дни нямат течаща вода и електричество в домовете си при горещини от около 40 градуса, пише АРД. Прекратяването на огъня, за да се даде възможност на хората да си набавят стоки от първа необходимост, се провали много бързо.
Кой и защо се сражава в Судан?
Случващото се в страната е резултат от борбата за власт между армията, командвана от лидера на Судан Абдел Фатах ал-Бурхан, и опозиционните "Сили за бързо реагиране" на Мохамед Хамдан Дагло. От военния преврат през 2021 година Судан се управлява от т.нар. Независим съвет, начело с генерал ал-Бурхан. Хамдан Дагло е негов заместник.
Сраженията започнаха след преговори за реформа на силите за сигурност в страната. Един от основните проблеми е интегрирането на паравоенните формирования в редовната армия, което за тях би означавало загуба на влияние.
Алиансът между двамата опоненти в рамките на Независимия съвет никога не е бил стабилен, обяснява Кристин Рьорс, която оглавява офиса на фондация "Фридрих Еберт" в Хартум. "Когато беше от полза и за двамата лидери, те работеха заедно - например при военния преврат, който организираха заедно. Сега обаче въпросът за бъдещите отношения между армията и военните милиции ги разделя и някогашните партньори вече са врагове", посочва тя.
Обединени от страха
В същото време ал-Бурхан и Дагло имат и въпроси, по които са единни. Например общият им страх, че ще бъдат държани отговорни за действията си, обяснява Марина Петер от организацията "Судански и Южносудански Форум".
Докато ал-Бурхан следва обичайните стъпки за кариера в армията, генерал Дагло е бил командир на т.нар. Милиция "Джанджауид", която през 80-те години на ХХ век е особено брутална по време на конфликта в Дарфур - не само срещу бунтовническите милиции, но и срещу цивилни. Бойците на "Джанджауид" се бият като наемници и в конфликтите в Либия и Йемен.
"Голяма част от обществото иска и двамата генерали да бъдат наказани - Дагло за престъпленията си по време на войната в Дарфур, а ал-Бурхан за кървавото въстание срещу бившия президент на Судан Омар ал-Башир. И двамата се страхуват от това", казва Петер.
Чужди интереси в Судан
Двамата опоненти вероятно се борят и за поемането на контрола върху природните ресурси в страната. Судан разполага с мащабни залежи на злато, от които и Русия се интересува. "Судан може да се превърне в ключа на Русия за Африка", казва през 2017 тогавашният лидер на страната ал-Башир. По това време руската компания M-Invest получава права да работи в мините в Судан. По информация на американското министерство на финансите тази компания е параван за групата "Вагнер". В момента те работят съвместно със "Силите за бързо реагиране".
Други международни играчи също имат интереси в Судан. Египетското правителство например разчита страната да се управлява от ал-Бурхан и го подкрепя. В началото на месеца двете държави проведоха и съвместно военно учение. Дагло пък поддържа добри отношения с Еритрея, Етиопия и Йемен, където част от милициите му са активни. Генералът поддържа и топли връзки с Москва посредством съвместната им работа в златните мини.
Безсилието на гражданското общество
Всичко това обяснява случващото се в момента, казва Кристине Рьорс. Ал-Бурхан и Дагло се борят за власт и влияние. "Те се сражават за сметка на цивилните - въпреки че милиони суданци се обявиха против военното управление на страната в ‘революцията за демокрация’ през 2018 година".
Затова и няма как да се говори за предстояща война, обяснява Марина Петер. "Това не е гражданска война, а борба за власт между двама генерали. Гражданското общество винаги се е опитвало да прокарва демократични реформи и продължава да протестира за тези принципи". Активистите за демокрация винаги са виждали армията и паравоенните милиции като пречка пред мира. "Сега", казва Петер, "активистите и гражданското общество са залостени между двата фронта".
Източник: Дойче веле
