Хората, които се оплакват от мръсния въздух, не подозират за скритите възможности на замърсяването, облагородяващите сили на мъглата и мощните граждански стимули на смога, който се стеле над София. Затова, нека изброим няколко неподозирани плюсове от липсата на кислород наоколо.
1. Повишава избирателната активност
Изборите за столичен кмет никога не са били от най-динамичните и все още никой не е измислил как да мотивира гражданите да отидат до урните. Но ето, че мръсният въздух най-сетне може да предизвика онази гражданска активност, която е необходима за истински демократичен процес. Безоблачното близо десетилетие на Фандъкова вече твърде много прилича на мъглата навън и след 1.60 за билет, което вероятно трябваше да изкара хората от колите и да ги вкара в градския транспорт, най-сетне започва да дава плодове.
2. Насърчава туризма
Родопски села, закътани провинции, Цигов чарк, Велинград - всяко кътче в България изведнъж става привлекателно и интригуващо. Мръсният въздух в София всъщност изключително насърчава вътрешния туризъм в страната, напомня ни за заръката на Алеко да опознаеш България, за да я обикнеш. Излизането вън от София носи незабравими вдишвания и издишвания, превръща се в терапия за белия дроб и човек с пълни гърди реставрира пораженията от седмица в радостите на уикенда. Това върши работа и на Ангелкова, която само няколко месеца по-късно ще отчете по-високи резултати в сферата на туризма, а Националният статистически институт с удоволствие ще маркира нарастващи цифри в обмена на хора и места. Това пък ще се превърне в атестат за доброто управление на Борисов, който ще прибави още една положителна статистика в политическия си инвентар, която ще цитира в сутрешни блокове и пресконференции, за да пребъде управлението и името Му.
3. Води до децентрализация
По един или друг начин децентрализацията на Страната, която Живее Единствено в София трябва да се случи. И ако няма политическа воля и усилия за това, надеждите са отправени към Мръсния въздух. Единствено той може да предизвика необходимото разселване из клета и смоглива майка България, да релокира хиляди души из провинцията, да предизвика големи миграционни потоци. Тук ходът на Фандъкова е гениален - защо да се бори с мръсния въздух, който е предизвикан от пренаселване, когато тъкмо мръсният въздух ще намали въпросното пренаселване? Това се казва институционално изчакване, креативен ход на бездействието, разчитане на знаците на природа и нейните древни мъдри сили.
4. Оценяваш малките неща
Всеки урок по оптимизъм и позитивно мислене настоява: оценявай малките неща! Бъди благодарен за всяка глътка въздух, която поемаш! Живей така, сякаш днес е последния ти ден! Ето, че мръсният въздух провокира тъкмо подобно елегантно и дълбоко тайнствено отношение към живота. Човек започва да се радва на малките неща, като напусне София е щастлив, че просто диша с пълни с гърди, открива солидарно други хора, които са щастливи, че също дишат, и всички заедно и с усмивка дишат, в една почти магична национална терапия, чиято цел е да върне любовта към малките неща. Няма източно учение, чиято първа стъпка към просветлението да не е свързана с простичкото наблюдаване на вдишването и издишването; а в София говорим именно за тази концентрация на въздухообмена в тялото, истински будистки фокус върху този прост физически акт.
5. Възпитава в екологично мислене
Как ГЕРБ аргументираха закона за по-високи данъци върху старите коли? С това, че е време българите да започнат да мислят екологично. И примерно със 700 лева заплата да си купят кола за 15 000, защото бедността не трябва да е оправдание за липсата на грижа за планетата и в частност за онези 111 000 кв.км, които са ни отредени. По подобен начин мръсният въздух също може да мотивира софиянци да изхвърлят старите печки и лошите суровини и да инвестират предколедно крупните си доходи в нещо по-модерно, понеже и без това се чудят какво да си правят парите.
Автор: Райко Байчев
