На 23 юни 2016 г. почти 51,9% от британците решиха, че не искат страната ми да остане член на Европейския съюз. Реакциите след референдума във Великобритания не спират и сега, а 48-те процента, които гласуваха оставането в Съюза са изключително разочаровани, разтревожени или гневни.
Коментар на редактора
Няма да коментирам дали британците, които поискаха излизането са прости или не за това, че казаха "не" на ЕС. Тук такъв коментар няма значение. Факт е обаче, че във Великобритания от повече от 20 години има антиевропейски движения... да не кажем от столетия. Британците се гордеят с уникалността си, с различието си, с това, че са на остров. Те никога не са харесвали кой знае колко Европа и се гордеят, че не са точно част от континента.
Да правиш референдум за членство в Европейския съюз, за който както се видя от допитвания и търсения в Google, британците малко знаят, излиза, че не е много умно. В такава обществена реалност и с мощните лъжи на ЮКИП на Найджъл Фарадж и другите Brexit-ъри резултат за излизане много над 52% май можеше да бъде очакван.
Да не забравяме, че хората зад кампанията за напускането, се уповаваха на омразата и страха от мигранти (поляци, българи, румъници и др.) и бежанци и мигранти (сирийци, афганистанци, мароканци и др.), за да увеличават шансовете си за успех. Като се замислим всъщност може би е добре, че само 52% от британците са гласували "вън" с надеждата да спрат тази миграция. Примерно, ако у нас имаше референдум за изгонването на ромите от България (нищо, че те са абсолютно пълноправни български граждани) или дали да стреляме по бежанците на границата, не съм сигурна колко либерални биха били резултатите.
Освен това както почти всяко правителство в ЕС, така и това във Великобритания обвиняваше Брюксел във всичко, когато някоя политика не вървеше както трябва или някъде имаше проблем. Това, разбира се, става на родна земя, нищо, че в Брюксел британците както и всички останали държави могат да си кажат направо какво не им харесва и биха могли да го променят. Много по-лесно е да обвиняваш някой друг, разбира се, а това ти сваля част от поетата отговорност. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън също следваше тази реторика, като учудващо за мнозина беше на страната на оставане в ЕС. И логично хората се питат - как така си против ЕС, а искаш оставането му? Нормално е в такъв случай правдивостта на думите на Камерън да бъде поставена под съмнение.
Също така не вярвам, че всички британци "против" са били подтикнати от омраза към миграцията. През последните години Великобритания претърпя промени в социалното и трудовото си законодателство, като се бяха ограничени социалните придобивки за много от нуждаещите. В страната има кипящо недоволство срещу политическата власт. А референдумът даде възможност на недоволните да изразят своя протестен вот и да кажат "не" на всичко.
И така сега Великобритания и ЕС трябва да започват наново да изграждат взаимоотношения. Но въпросът е, че както Съюза има нужда от реформи, то така и Великобритания. Какво да кажем за общество, в което в момента омразата се легитимизирана, а при развитие на лошите сценарии недоволните биха станали още по-недоволни?
