Столична община мисли, мисли, мисли и най-накрая измисли мярка, която да реши проблема с мръсния въздух - вдигането на цената за паркиране в "Синята зона".
За справка на щастливите и дишащи, евентуално, истински въздух хора извън София, "Синята зона" е платената територия за паркиране в най-централния център на столицата.
На тези хора, които може и да не са запознати с географията и административното деление на София, би им отнело известно време да направят справка къде се намират най-замърсените столични квартали. Общината, от друга страна, би трябвало да знае тази карта наизуст.
Ето защо буди недоумение гордостта на измислената мярка, тъй като неминуемо се появява въпросът какво общо има мръсният въздух в цяла София със "Синята зона". Кварталите с най-високи нива на фини прахови частици са "Красна поляна", "Овча купел", "Западен парк", "Надежда" и др. Всички те си приличат по едно нещо - НЕ СА в центъра и НЕ СА в "Синята зона".
Така изкристализират няколко извода.
1. Проблемът с паркирането в центъра е абсолютно отделен от проблема с мръсния въздух в цяла София. Най-драматичните случаи са извън центъра.
2. Автомобилният трафик безспорно е фактор, но отново безспорно - не най-големият. В "Младост" има не по-малко коли от "Надежда", а въздухът е в пъти по-чист.
3. Основните причини за замърсяването на въздуха са други, но Столична община просто няма волята нито да ги посочи, нито да им противодейства. Прилагането на властта й върху автомобилния трафик е най-лесният ход, който цели да хвърли прах в очите на столичани, пък дано се излъжат, че видиш ли, някакви мерки се взимат.
Само че всеки път, когато вечер същите тези столичани имат неблагоразумието да отворят прозорец, истината лъсва. И всички коли да спре от движение Столична община, положението ще остане същото. Защото проблемите са други, а решенията проформа не заблуждават никого.
Автор: Десислава Любомирова
