Преди дни магистратите на гръцкия остров Родос издадоха наказателна присъда на трима каналджии сирийци, предизвикали през 2015 г. трагедия, отнела живота на 34 бежанци.
Общата присъда на тримата трафиканти е внушителният срок от 17 века и 72 години, както и 3 милиона евро глоба. Това решение говори за изключителна нетърпимост и крайна решимост на гръцкото правосъдие да обезкуражи каналджиите да продължават дейността си.
Нещо, което не може да се каже за българския съд.
Бърза проверка на присъдите за трафик на бежанци у нас разкрива коренно различна картина.
Районен съд - Златоград осъжда шестима каналджии за прекарване на афганистанци през границата на 11 месеца затвор.
Районен съд - Царево осъжда двама каналджии на 1,5 г. условно с 4 години изпитателен срок и глоба от 1500 лв.
Районен съд - Пловдив осъжда четирима каналджии на 8 месеца затвор за единия и 1 година условно с 3 години изпитателен срок и глоба 5000 лв. за останалите.
Районен съд - Русе осъжда трима каналджии на 5 месеца затвор и 1000 лв. глоба.
Тоест, в България трафикантите рискуват условни присъди и леки глоби, а в най-лошия случай - няколко месеца затвор. Това, на фона на бизнеса за милиони, който представлява превеждането на мигранти през границата, си е абсолютно приемлива сделка.
Българската държава не желае да се бори с каналджийството. Първо, по линия на опазването на границите, защото за никой не е тайна, че родните граничари участват почти винаги в схемите на каналджиите. И второ, по линия на съдебното преследване. С такива символични присъди е повече от естествено трафикантите да не виждат причина да спират.
И не можем да очакваме Брюксел, Ердоган или който и да е друг да разреши проблема ни с бежанската криза, щом сами нямаме желание да си помогнем.
Автор: Десислава Любомирова
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
