Да управляваш, подклаждайки страхове у хората, изобщо не е нещо ново. У нас напоследък все повече стават политиците, видните общественици и дори институциите, всяващи страх. Тази епидемия може и да отмине след изборите, но по време на кампанията явно ще бъде едно от основните оръжия.
Нормално е всеки жив човек да изпитва някакви страхове - за здравето си, за децата си, за работата си, за финансовото оцеляване на семейството си. Нормално е, но в някакви граници. Когато тези страхове вземат връх над здравия разум, човек е готов на всичко, което му кажат "разбирачите на материята". Странното е, че вчера експертизата им беше по пандемиите, днес е по енергетиката, утре (а и вчера) ще е по бойните действия в Украйна.
Тези разбирачи биха били напълно безвредни, ако действията им не обслужваха интереси на определени политически сили. Ако бяха силни тези сили, щяха да имат програми и да предлагат решения. Но понеже не са, залагат на страховете. Уплашеният човек се манипулира още по-лесно. И така, треперейки за тъмна, студена и мизерна зима, избирателят ще е готов и на най-отчаяни ходове. Например, да гласува за неприемливи до вчера субекти.
Когато Кирил Петков сдаваше властта, неколкократно призова българите да не се страхуват, защото ще има и храна, и отопление, и всичко необходимо за нормалния ни живот. Само че опонентите му никак не харесаха този тон. На тях здравият разум им е основният враг. И направиха, каквото можаха, за да заглушат този глас.
Президентът, назначавайки служебното правителство, не пропусна да очертае края на света, който неминуемо се задава, ако не слушкаме. Гълъб Донев му приглася.
Хич да не ни плашат с Апокалипсис. Те са Апокалипсиса.
Отвсякъде се сипят предупреждения колко зле ще бъдат нещата - когато учениците тръгнат на училище, ще се развилнее нов вариант на коронавируса, маймунската шарка също ще ни налази, няма да има достатъчно жито и храни, ще седим на тъмно и студено до второ пришествие. Изобщо - без "Газпром" сички ше омрем. Анализатори пък даже тръбят, че западните доставки на далекобойни оръжия за Украйна щели да накарат руснаците да отговорят с тактическо ядрено оръжие. Е, то в такъв случай направо да си сипем, че не се знае...
Уплашеното стадо по-лесно се направлява. Внушат ли ни, че сме безпомощни и нямаме избор, по-кефлийски ще продължават да ни обират. И хич няма да питаме за чекмеджета и сараи.
Истината е, че целият свят живее в условията на сериозна инфлация и това няма как да ни подмине. Няма да ни подминат и икономическите трудности, и енергийните проблеми, но може ли всичко това денонощно да се хиперболизира и да се стресира народонаселението? Какво очакват нагнетяващите обстановката - хората да заработят по-ефективно, бизнесът да се ободри и да увеличи оборотите, администрацията да се нормализира? Впрочем, каквото и да се случва в и с държавата, администрацията винаги най-лесно оцелява. За нея винаги има пари - заплати, бонуси и компенсации. Да му мислят ония балами, дето стоят далеч от държавната ясла.
Обикновените хора не се връзват особено на параноичните прогнози. Свикнали са сами да си решават проблемите и знаят, че докато се страхуваш от едно, можеш да умреш от съвсем друго. Затова, колкото и да не е розово положението, очакването на обществото към управниците, включително и към държавния глава, не са да се правят на баба Ванга и на астроложката на Берлускони.
Хората не искат страх. Искат решения. Или поне да усетят някакво желание от страна на политиците за повече нормалност.
Оказва се, че от повечето ни сегашни политици може да се очаква всичко друго, но не и нормалност. Да не ги изреждаме поименно, гледахме ги достатъчно в последните три парламента - все недоразумения, озовали се незнайно как в политиката.
Изборите ще спечели онзи, който се опита да разсее страховете на хората - с предложения за реални стъпки, с прагматизъм и със здрав разум. Последното е на изчезване и затова се цени все повече.
Затова е добре да не забравяме, че стискайки зъби от страх, няма да видим кой какво и колко ще открадне. Треперейки от неизвестното, ще се поболеем. Втренчвайки се в "този казал, онзи рекъл", ще забравим за мислим.
Това е целта.
Автор: Стефан Стефанов
