Софийският университет, останал като един от последните последователи на традицията за кандидатстване с развиване на теми, обяви, че от тази година емблематичният изпит по литература се променя. Кандидат-студентите вече ще решават тест с отворени и и затворени въпроси и ще пишат есе. Тест се въвежда и по история, но промяната по литература е по-чувствителна.
Първата реакция на повечето хора, минали през "приключението", наречено кандидатстване с литература в СУ, беше негативна. Мнозина смятат традицията за добра и гарантираща отсявка на истински качествените и подготвени кандидати. На тестовете, въпреки че са от отворен тип, се гледа като на по-ниско ниво на изпитване.
Само че има няколко подробности.
Още: Неблагодарният евроатлантизъм: Ново начало, стар край
Още: Борисов и фабриката на девети
Който е кандидатствал с литература в СУ, знае, че за да имаш добра оценка, е задължително да напишеш някои неща, задължително е да изложиш някои тези и е задължително да представиш някои заключения, дори те да не съвпадат с личното ти мнение. Защото изпитът по литература е един голям шаблон, в който основната структура е ясна предварително и особена свобода на мисълта и възможност за интерпретации няма. Когато имаш тема "Нравствените метаморфози на рода според повестта "Гераците"", не можеш да напишеш, че родът в цялата драматичност на историята няма никакво значение и целият акцент върху него и времето е неправилен и безсмислен. Трябва да пишеш за "нравствените метаморфози на рода". Тези, които си чел в разработките на светилата на литературния анализ и тези, за които си инструктиран в час. Иначе рискуваш оценката, класирането си и съответно - цялото си бъдеще.
Важно е да си зададем въпрос какво всъщност възпитават и на какво учат темите по литература. Със сигурност не на нестандартно мислене. Те дават свобода на изразяването, но само върху предварително зададени параметри на тълкуванието на това "какво е искал да каже авторът". По отношение на изграждането на стил на писане също е спорно доколко са полезни. Защото учениците треперят от страх дали не са забравили да напишат кратка теза след увода, дали той е бил достатъчно дълъг, дали в изложението не са пропуснали някоя от точките в тезате си и дали заключението отговаря на всички изводи от изложението. Години наред се заучават едни конструкции на писане, които наблягат абсолютно ненужно на формата, а не толкова на съдържанието.
Така че писането на теми, заучавани често наизуст, с готови "правилни" изводи, не помага особено на българското образование. Есето обаче е нещо друго.
Факт е, че са малко държавите по света, които използват нашия модел на кандидатстване по литература и език. Тестовата форма е много разпространена и вероятно има защо. От СУ изрично подчертаха, че новите тестове ще бъдат и с отворен тип въпроси, а есето ще е задължително. Затова преди да избързаме да заклеймим поредната реформа като глупава и неефективна, нека първо помислим колко умна и ефективна беше досегашната система. Може да се окаже, че промените са за добро.
Автор: Десислава Любомирова
