Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Превратът в Турция - сапунена опера или "Златна малинка"?

18 юли 2016, 09:39 часа • 19301 прочитания

Имаше ли опит за истински преврат в Турция? Този въпрос и различните интерпретации в отговорите набират все повече сила, но дори липсата на малко парче информация придава на всеки анализ по-скоро духа на догатки и предположения.

Коментар на редактора

Вариант 1 - превратът е постановка! Има няколко факта, които подкрепят тази теория. На първо място - защо военните не атакуваха моментално и първо Бодрум, за да обезвредят Ердоган? Арест или дори екзекуция - режеш главата на змията. Тази стъпка е още по-логична, ако предположим, че превратаджиите не са успели да организират толкова мащабна подкрепа, колкото биха искали. Нищо такова не се случи.

На второ място - комуникациите. Защо военните се насочиха към овладяване на опозиционни медии като "Хюриет", CNN Turk и телевизия Канал Д? Дали поради липса на ресурс? А защо тогава не беше направен опит да се овладеят ключови инфраструктурни обекти, които са в основата на работата на Интернет? Успехът на един преврат на първо място зависи от възможността моментално да наложиш само и единствено твоята гледна точка, да внушиш и да покажеш колко си силен, дори реално да не си въобще толкова могъщ. Това се прави с участието или неучастието на медиите - превратаджиите в Турция обаче не ги неутрализираха ни най-малко.

На трето място - при преврат трябва да си готов да платиш цената. Абсурдно е въоръжени военни да позволят в разгара на акцията да бъдат обезоръжавани от излезли по улиците "гащници" с голи ръце.

И за финал - как така толкова бързо бяха отстранени 2700 съдии? Защо? Да не би да са били в танковете и да са ходили с оръжия? Повече прилича на окончателна чистка под мантрата на "национална сигурност" - най-удобният начин да решиш опозиционните си проблеми!

Ако говорим за сценарий на Ердоган, трябва обаче неиминуемо да зададем следния въпрос - от какво се е почувствал толкова заплашен в краткосрочен аспект, за да съчини такова нещо? Дори фалшив преврат лесно може да се преобърне в неочаквана посока, още повече, че тук не говорим да излезеш на сцената с повреден газов пистолет. Ако обаче няма реална неиминуема краткосрочна заплаха и опитът за преврат е сценарий на самия Ердоган, става още по-страшно - Ердоган вече действа на ръба на лудостта! Луд, с армия от над 1 млн. души и с военна база на своя територия, в която има ядрено оръжие! Да, за "Инджирлик" говоря!

Вариантът Ердоган да е знаел предварително за преврата и нарочно да е изчакал активен опит, за да го потуши и да спечели още повече също се обсъжда усилено, но отново в този случай прави впечатление, че превратаджиите не опитаха на първо място да издирят и задържат турския президент! По информация на Reuters два F-16 са прихванали самолета, с който Ердоган излетя от Бодрун и в крайна сметка отиде в Истанбул, но не е последвала стрелба! Говорим за професионални военни - изключително странно поведение! Турският посланик в България Сюлейман Гьокче пък посочи за организатори на преврата арестуваните почти 3000 съдии и прокурори, защото те били наблюдавани от дълго време и разбрали за това, след което опитали да избегнат правосъдието. Коментарът е излишен.

Малко лирично отклонение - как се прави преврат много добре е илюстрирал големият писател Фредерик Форсайт в книгата си "Иконата". Турският преврат не отговори на нито едно от условията за успех, които изброих по-горе.

Вариант 2 - опит за моментален преврат на всяка цена чрез външна намеса заради променящата се в неудобна за някой геополитическа обстановка.

В този случай има две версии - намеса на САЩ или намеса на Русия. Американска намеса би била оправдана с оглед сближаването между Путин и Ердоган. Превратът обаче стана точно когато американският държавен секретар Джон Кери беше на визита в Москва и говори с руския президент Владимир Путин. По инициатива на Барак Обама Кери дори направи сериозно предложение за затопляне в отношенията - договор за съвместни американско-руски операции в Сирия. Това е само специален ефект, за да се прикрие намесата на САЩ в Турция, биха казали моментално русофилите. А масло в техния огън налива и блокадата на военната база "Инджирлик", която е отдавна известна повече като оперативна база на САЩ за всякакви военни акции в Близкия изток. Освен това турският министър на труда Сюлейман Сойлу вече намекна, че е имало американска подкрепа за преврата. Като добавим и подкрепата на Вашингтон за кюрдите и постоянните предупреждения на дипломатичен език към Анкара относно кюрдския въпрос, то "приятелството" между Ердоган и Белия дом е поставено на доста нестабилни основи. Но след Втората световна война САЩ има далеч по-силни връзки с Турция от Русия и повече лостове за влияние и подготовка на "превратаджийска" интервенция.

Спорен момент - мандатът на Барак Обама изтича, а неговият наследник не е сигурен. Факт е, че Великите сили рядко изменят външата си политика заради промяна в управлението си, но не може да се каже, че не се променят методите. Ако Хилари Клинтън спечели, най-вероятно ще запази курса на Обама за максимална пряка военна ненамеса на САЩ в Близкия изток и тогава методи като подкрепа на вътрешна опозиция и борба чрез повече непреки инструменти в гореща точка ще са адектватни инструменти. Ако обаче спечели Доналд Тръмп, не се знае дали във външните отношения САЩ няма да почне да напомня за времето на Джордж Буш-младши - като слон в стъкларски магазин.

Дали при идващия край на мандата си Обама би се забъркал в нещо толкова опасно като опит за преврат в натовска държава и това в крайна сметка да не изплува на повърхността? Или нещата въобще не зависят от Обама и от който и да е американски президент, а от американския военно-промишлен комплекс и доктрината за опазване на американското технологично превъзходство особено във военната сфера на всяка цена и във възможно най-дългосрочен аспект? Между другото тезата за това застъпва и бившият турски премиер Ахмет Давутоглу в книгата си "Стратегическа дълбочина".

Руска намеса - доста конспиративна заради някои обективни обстоятелства. Евентуалната намеса на Кремъл би могла да се оправдае с опит да бъде попречено на Турция да участва в реализацията на очертаващия се мащабен газов проект по отношение на находищата "Левиатан" и "Тамар", които се намират буквално в Сирия и Израел, както и египетското находище "Зохр". Предварителните оценки за "Левиатан" и "Тамар" сочат запас от 450 млрд. куб. метра газ за „Левиатан“ и 180 млрд. куб. метра за „Тамар“. А впоследствие се оказа, че двете находища са само част от цяла система залежи в т. нар. басейн Левант, чийто ресурсен потенциал се изчислява на 3,5 трилиона кубични метра природен газ, както и на още най-малко 1,7 милиарда барела петрол! "Зохр" пък е с потенциал от 850 милиарда кубически метра газ (равностойни на 5,5 милиарда барела петрол). Ако се изгради стабилна газова връзка от тези находища през Турция и Гърция за Европа, Кремъл завинаги ще бъде изхвърлен от политико-икономическия шантаж с "Южен поток" и "Турски поток". А това е загуба на стратегическа сфера на влияние за Русия!

Спорен момент - Ердоган се освободи много бързо от дясната си ръка Ахмет Давутоглу, който обаче е на траурните снимки след метежа, точно до турския президент. Според мнозина освобождаването на Давутоглу стана, за да е възможно затоплянето на отношенията с Русия. Вече вървят и слухове, че пилотът, свалил руския Су-24 в края на миналата година на турско-сирийската граница, е сред арестуваните заради метежа. Би ли направил такива политически жертви Ердоган, ако гони участие в невиждан международен газов проект? От "Левиатан", "Тамар" и "Зохр" ще печелят много държави, не само Турция - това дали ще е достатъчно за турския диктатор, за да прави структурни и пиар жертви и да заблуждава Путин, че търси мир с Русия, за да може да действа на "газовия фронт" и в посока "Запад"?

Досега няма и ни най-малък намек за някакво руско раздвижване в Турция в последно време, няма и сериозни медийни спекулации, докато към САЩ вече има отправени косвени обвинения за намеса от обкръжението на Ердоган - блокадата на "Инджирлик" е конкретен пример накъде гледа във външнополитическо отношение турският диктатор към настоящия момент. А Вашингтон предупреди на ясен дипломатически език Анкара да внимава какво говори относно американско участие в метежа! Където има дим, има и огън, гласи една стара римска поговорка.

Тепърва информацията и анализите за преврата в Турция ще се умножават. Факт е едно - Реджеп Таийп Ердоган засега спечели. Очертава се обаче още по-голяма нестабилност в Турция, очертава се задълбочаване на войната с кюрдите, очертават се всички ужасни последици, които носи политиката на самозабравил се диктатор. И дано цената не трябва да я плаща не само Турция! Защото думичките "демокрация" и "Ердоган" в едно изречение са изнасилване на лексиката, граматиката и мисълта!

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес