Когато в далечната 1991 г. Волен Сидеров пише във вестник "Демокрация", че "Там, където е стъпил ботушът на Альоша, друго, освен робство, хората не са узнавали" едва ли сам е предполагал, че десетилетия по-късно в едно ранно утро ще поднесе цветя пред паметника на съветската армия, казвайки, че е време да признаем Сталин за велик държавник.
Тук въобще няма да се занимаваме с въпроса кое от двете е вярно, понеже и двете са ефектни глупости. Нито навсякъде, където е стъпвал руски войник, никнат робства, нито може да има велик държавник с такъв висок коефициент на изтребление на собствения му народ. При Сидеров обаче това вече е изведено до биографичен стил - първо организира пълен преврат на позициите си, а после заема единствените територии, които може да обитава - полюсите. Изглежда и има нещо страшно харизматично в това да залягаш под масата и да крещиш "Курви на Бойко", а после да си комфортно на власт със същия. Курвите впрочем са по-последователни.
Последиците от тези добре организирани лупинги са далеч по-големи от това как ще рефлектират върху политическото битие на този човек. И те са в това, че започват да съществуват ходещи оксиморини; хора, които са изпаднали в противоречията на противоречията си. Сънят на прехода ражда хибридни чудовища: започват да бродят фрапантни образци - например бивш дисидент, напредващ в БСП, евролиберал - оказал се агент от ДС, отявлен русофоб с комсомолски постижения, ляв експерт, препоръчал плоския данък, десен глобалист, събудил се в народна носия. Венецът на политическата кариера е да обявиш, че ще уволниш Бойко Борисов, а после да му станеш съветник (Яне Янев) или да напишеш книга срещу премиера, а сетне да се превърнеш в негов депутат (Антон Тодоров).
Някъде в момента расте най-талантливият български политик. Той ще е бивш комунист, преминал през Реформаторския блок, станал депутат от ГЕРБ, който, застъпвайки се за санкции срещу Русия, поднася цветя на паметника на Альоша, докато наум преброява онова, което е усвоил като грант, размазвайки всички соросоиди; ще живее денем в парламента, нощем във ВИП брадър, собствено трансджендър, обявил се срещу гей парада, гласувал както за, така и против Истанбулската конвенция, с култ към Хитлер и същевременно полегата политкоректна кариера в Европейския парламент; този човек ще има членство в БХК, ще напише книга срещу циганските малцинства, а накрая ще направи песен с Криско.
Впрочем, вие ще го изберете.
Автор: Райко Байчев
