В демонтажа на паметника на Съветската армия и дебатите около него се включват все повече гласове, както приляга на една медийна среда, която, първо, все пак достигна до някакъв плурализъм, и второ, това й носи пари. Единственото цензурирано мнение до момента бе прословутото интервю на Митрофанова, за което се казва със съжаление, че "никога няма да го чуем", така сякаш не е ясно какво съдържа то. Според мен е кристално ясно какво е казала тя, както е кристално ясно какво казват защитниците на демонтажа. Каквото и да се направи - да се цензурират абсолютно всички, да се цензурира само едната страна, да се цензурира само другата или да говорят свободно от сутрин до вечер, няма да научите и чуете нищо ново в която и да е от конфигурациите. Ако от доста време насам имате чувството, че вече не дори по госта - а по водещия - може да се досетите за съдържането на разговора, значи сте стигнали до последната фаза на медийната консумация. От нея насетне трябва или да спрете, или да затъпеете.
Още: Тихо, да не приспим сърбите
Още: СЕМ глоби Actualno.com за публикация как унижено момче може да се защити юридически
Но ето, че се появи нещо различно - разговори за хората, които са позирали, за да бъде издигнат монумента; моделите и техните истории. Някои от тях не са живи, други са. И съвсем скоро единият от моделите в интервю се противопостави на "вандалския акт", като обяви, че съдбата му (на паметника) трябва да се реши с референдум.
Интересното тук е, че се предполага, че моделът на подобен монумент има въобще някакво значение и едва ли не ситуацията прилича на моделстването за един художник; че става дума за приблизително същия естетически формат. И ето ти медийната драматургия: демонтират фигура на човек, позирал за нейната изработка. Тази фигура е бдяла над София десетилетия наред. Човекът остарявал, лицето му на монумента не; Дориан Грей; животът е кратък, изкуството вечно. И сега работникът с флекс безжалостно разрязва постижението на изкуството, а същият човек, доживял да види безрадостното си, фатално понижение в ранг - от високостоящ, централен пиедестал до захвърлена в ъгъла на музей желязна глава, коментира ядосан. Трябва да се каже, независимо от позицията ни за паметика - това е направо комично. Никой никога не се е вглеждал в тези лица с премаляло от естетическо удивление сърце. И причината не е, че са твърде високо, защото има и такива, които са на нивото на погледа; а защото дори създателите на монумента не са гледали на това като на изкуство. Но не казвайте това на ядосаните модели. Те няма да го преживеят добре.
Още: Гледайте кой е противник на еврото - той е и Мистър Кеш
Още: Как да сключим мир с Пеевски: Три съвета за напреднали наивници
Автор: Георги Петров
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Сбърканата математика на Теменужка не е само на Теменужка
Още: Какъв главен прокурор ни трябва? Богоугоден, разбира се!
