Кое е най-хубаво, когато има напън за сваляне на правителство като този от миналата седмица? Ако си журналист – да излезеш в отпуск.
Само че ако всички ние искаме нещо хубаво да ни се случи, вече не можем да излезем в отпуск. Не можем, защото изпуснем ли сегашния момент, отиваме не в трета глуха, ами в няма такова число глуха.
Маските пределно ясно паднаха и е време да излезем от Стокхолмския синдром. Влизането в Европейския съюз и отварянето на границите позволи на много от нас да пътуват зад граница и да видят как може да е по-добре. Видяхме и как немалко неща са зле поне колкото у нас, само че въпреки това хората се справят и успяват да живеят по-добре. А успяват, защото когато е било време, са се борили и не са позволили на най-наглите лъжци да установят политически династии абсолютно безнаказано.
На 22 юни останах изумен, че 9 години по-късно нощта на белия автобус не се повтори. Защото е явно не само кои в този парламент нямат никаква мярка, но и че никога няма да имат! В политиката да се лъже е изкуство за постигане на цели, но в българската политика дори не това. В нашата политика се лъже брутално и нагло и то така нагло, че е изключително лесно видимо, но стана буквално невъзможно да се обяснят на мнозина купищата лъжи, защото как човек може да повярва, че са толкова очевидни и нагли? А се лъже само и единствено за собствени цели.
Колегата ми Райко Байчев добре засегна един от ярките примери кой кой е в сегашната ни политика през миналата седмица: Да го духат монтажистите: Как Костадинов реже клипове за пред собствените си избиратели. И точно в този контекст ми се иска да попитам всички българи – добре де, не Ви ли омръзна да Ви правят на маймуни? Не ви ли писна ден след ден, месец след месец, година след година, когато дойде решителен момент едни и същи лица да излизат да говорят едни и същи смешки: Плевнелиев хвали Борисов и призовава Кирил Петков: Смири се малко, търси мостове към опозицията
Сигурно Ви омръзна. Не може да не Ви е. Но и на мен ми омръзна когато трябва, на избори, все да е едно и също. Да не отидем да гласуваме масово. Да има отказ от поемане на отговорност с етикета "всички са маскари". Да, всеки е грешник, само че някои никога не са имали намерение да бъдат нещо друго и никога няма да бъдат. Защо тогава им гласуваме доверие така, че да имат достатъчно сила да преобърнат държавата, а иначе не бихме им дали да сменят дори крушката на лампата в банята? Защо не отиваме да гласуваме, а оставяме хора, които не различават дясно от ляво, да го правят и да узаконяват избор, който определя решаващо животите ни?
В живота много рядко има 100 процента изгодни избори. Всеки избор има своите плюсове и минуси. Разберете го! Преценете. Но първо се информирайте. Каквото и да ми говорят хора, които с действията си по най-важните въпроси за развитието на едно общество са носили само провал, то не може да им вярвам и да им гласувам доверие пак да направят същото. Не пак, а отново и отново!
Автор: Ивайло Ачев
