Вчера стана ясно, че близо 4000 души са готови да се явят на "кастинг" за политически сподвижници на Слави Трифонов. Той пък ще ги оценява с комисия от митични българи от чужбина.
"Почти всички българи, които са на върха в световни университети, като преподаватели, или българи, които имат много успешен бизнес из целия свят, почти всички от тези българи се съгласиха заедно да проведем събеседването с желаещите да участват в подобен проект", заяви Трифонов.
Стара негова теза, както и на безброй други "капацитети" междувпрочем, е че каймакът на българското общество е навън и съответно, само той може да ни спаси, ако реши да се върне и да ни налее акъл.
В края на миналата година пред студенти в Лондон шоуменът сподели виждането си, че целият морален и качествен капацитет се е изнесъл от държавата. Така че не е учудващо, че "високата топка" - българите от чужбина, са естественото "журЕ", което да оценява "по-ниската топка" - българите от България, дали са достатъчно кадърни да работят за собствената си държава. Държава, която първите отдавна са напуснали, но която явно имат право да оценяват.
Вероятно проектът на Трифонов, какъвто и да е той, ще има по-ограничен успех, отколкото шоуменът се надява. И това е по разбираеми причини. Има специфика, по която българският народ си харесва политици. Важно е какво говорят, но е важно и какво впечатление създават. А Трифонов и по двата показателя е много противоречив. Това се усеща лесно и затова много хора имат резерви да застанат зад него. Нека референдумът не го подвежда, българите излязоха да гласуват заради себе си, а не защото това беше негов проект. Когато той, лично, застана пред Народното събрание, за да протестира в защита на позициите си, тогава се видя каква подкрепа има.
Но да се върнем на спецификата. Трифонов отдавна е във фокуса на общественото внимание и отдавна си е изградил образ, който в политически контекст понякога му върши работа, но и често го проваля. Той прави лошо впечатление с прекалено крайните си (не в добрия смисъл на думата) коментари по определени теми, прекалено недиалогичните си позиции и неумението да бъде умерен и обективен по много въпроси. Което в политиката е проблем. Ние политически екстремисти си имаме и сега. Повече не ни трябват.
Трифонов безспорно има добри идеи. Безспорно има и лоши. Граница между тях обаче не изглежда да съществува. Във властта той би повторил грешки, на които вече сме ставали свидетели. Бъдещето ще покаже докъде ще стигнат амбициите на шоумена. Хубаво е, разбира се, на политическата сцена да изкристализират нови лица, защото само на този принцип можем да стигнем до представителство, от което наистина да сме доволни. Слави Трифонов обаче не е тази финална спирка, само леко нестандартна част от пътя.
Автор: Десислава Любомирова
