Около 13 000 нарушения за една седмица са констатирани в рамките на акцията за контрол на скоростта, инициирана от TISPOL по българските пътища.
Това означава, че миналата седмица се е правело нарушение на правилата всяка минута. И това са само засечените случаи. И то при положение, че акцията беше медийно обявена, тоест, много шофьори са знаели за нея и са били подготвени и внимателни.
Щом обаче има толкова много нарушители, когато е било ясно, че контролът ще бъде завишен, колко ли са шофьорите, каращи с превишена скорост в обикновен ден, когато няма акции?
Защото в КАТ отдавна работят на този принцип - кампанийно. Опитват се да превърнат дефектите в ефекти и да убедят обществото, че с поредната си акция са направили нещо полезно и ефективно. Въпросът е защо изобщо са нужни подобни акции? Как се подобрява ситуацията по българските пътища чрез един засилен контрол за седмица и след това - всичко постарому?
Пътна полиция трябва да реформира работата си из основи, защото в този си вид от нея няма особена полза. България продължава да дава жертви по пътищата, а хиляди семейства продължават да губят близки хора. Българският шофьор е недисциплиниран, арогантен и много често безразсъден. Това поведение може да се изкорени само с постоянен и безкомпромисен натиск и контрол. Спорадичните акции като тази не дават никакъв ефект.
Така, докато КАТ не спре да работи кампанийно, по българските пътища ще продължи да се води война. Нямаме нужда от акции за скоростта, предпазните колани, светлините или зимните гуми. В другите развити и работещи държави отдавна са измислили механизми за контрол, които да са достатъчно ефективни, за да няма нарушители и да няма нужда от акции. У нас обаче продължаваме да правим нещата на парче и да се заблуждаваме, че институциите работят, докато всъщност те просто имитират дейност.
Автор: Десислава Любомирова
