Може да се смеете, но да - имах някаква малка надежда, че коронавирусът може да е катализатор на положителна промяна в обществото ни. Мислех си, че опасността за здравето и живота ни, която тази болест несъмнено представлява, може да ни накара да не сме такива егоисти. Да ни накара да сложим собственото си "аз" малко по-назад. Мъничко, съвсем мъничко. Е, не става.
Поредният пирон в ковчега на тази надежда за пореден път ковна този, който би трябвало да е пример във времена на криза - премиерът ни. Няколко часа след като маските на закрито пак бяха върнати, той се развя без маска и без свян в затворено помещение и пред камерата на телевизията, която съществува благодарение на данъците ни. Лъч надежда е, че ще бъде глобен - и всички с него, които бяха като него! Но честно казано това е твърде малко и твърде недостатъчно, за да видим истинска отговорност точно от политиците и клакьорите им.
Борисов е пределно ясен. Но ми е по-тъжно за такива като Григор Димитров, защото са даже по-голям модел на поведение. При Борисов подсъзнателно възприемаме, че няма опасност, защото ако имаше, той в скафандър щеше да стои. При Григор обаче и изобщо при големи спортисти като Новак Джокович, които се стараят да са и модел за подражание, безгрижието в случая с COVID-19 е много трудно за преглъщане - макар те всъщност да са специалисти не по вируси, а по удряне на малка жълта топка с приспособление, наречено ракета.
И всъщност е уникално просто. Съвременният свят е изграден на база "аз". Личното е първо, след това е връзката с другите. Обратното се счита за анахронизъм, пълна наивност дори, а там, където още се води официална политика, при реални стресови събития бързо лъсват нещата - да не би Китай да предупреди навреме какво се случва? Така и ние - да не би да мислим, че можем да нараним друг, като го заразим и да се ограничаваме нещо доброволно? Променяме ли си живота заради това - масово не, хич даже. Вкопчили сме се във "важното" - повече за мен! Трябва да дойде някой да ни санкционира и глобява, та да се сетим. А когато мнозинството е на този акъл, то определя и действията на малцинството, което може да иска да е различно, но не може да го постигне.
Точно затова и позицията на доц. Мангъров, че е неизбежно да минем през вируса масово, ще я преживеем и в реалността - тази реалност, която сме си създали сами. Защото нямаме желанието, нагласата, дисциплината и не сме си подредили живота така, че да се борим другата теза да стане реалност. Като цивилизация не сме достатъчно развити, за да поставим проблема с COVID-19 като водещ, докато той е опасност, поради простата причина, че не сме намерили устойчиво решение на основните ни нужди, за да съществуваме! Например - ако имаше какво да ядем, къде да живеем и да се посветим на всичко друго без нуждата да работим за първите две основни нужди за съществуване, и светът щеше да е много различен. Може би в далечното бъдеще ще намерим формулата, която да реши материалното и да изкара духовното напред - засега сме на светлинни години разстояние.
Затова и с коронавируса е заблуда, че човешкият живот е най-важен. Ако беше така, коронавирус нямаше да има - защото нямаше да има хора, ядящи прилепи и панголини! Но явно това е еволюцията в този свят - пътят нагоре минава през жертви. А сега е въпрос на време кога коронавирусът ще отиде на заден план за постоянно - и на цена. Със сигурност човечеството ще разбере - а дали ще проумее, едва ли, поне по мое мнение!
Автор: Ивайло Ачев
