Шестимата външни министри на страните-основателки на ЕС, начело с Германия и Франция, поискаха моментален старт на процедурата за излизане на Великобритания от ЕС. Заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, те в един глас изрекоха, че „този процес трябва да започне възможно най-бързо, за да няма отложен мач”.
Коментар на редактора
Ето заради това Европейският съюз не работи така, както биха искали хората. Ясно е, че сега ужасът някой още да не направи като Великобритания надделява, ясно е и, че тайничко Германия и Франция виждат поле за още по-голяма доминация в рамките на ЕС, но с подобни решения се залагат бъдещи проблеми.
Огромното мнозинство от млади британци гласуваха за ЕС. Сега те обвиняват своите по-възрастни и, нека не сме политически коректни – по-ограничени в мирогледа си сънародници, които гласуваха масово без да мислят какво значи Brexit. На всеки, които ще подскочи как се делим на "умни и красиви", ще припомня само, че в Google търсенията какво е ЕС и какво ще става с Великорбитания след излизане от ЕС скочиха лавионообразно (250%) СЛЕД като се появиха първите резултати от референдума, не преди това. След дъжд качулка с други думи.
Сега обаче евробюрократите бързат да запушат дупката в европейския кораб как да е, а не мислят какви нови дупки могат да се отворят с решението си! Защото до 5-10 години голяма част от гласоподавателите за излизане на Великобритания ще намалеят по естествени причини, докато тези, които масово гласуваха за европейско бъдеще, ще са си все така „на линия“. Те обаче ще позабравят кой гласува да излязат, но ще виждат непрестанно кой побърза окончателно да сложи точка и да реже мостове – „исторически врагове“ като Германия и Франция. Нали ЕС, в крайна сметка, беше отговорът на опита от Втората световна война? Как тогава ще има обединение, когато в труден момент първата работа е да тръшнеш вратата под носа на този, които се колебае жестоко?
Време е за реформи, а не само за гонене. Британците дадоха знак, че ЕС го няма в много области. Германия и Франция, като водещи сили в този Съюз, трябва да започнат да говорят какво трябва да се промени. Досега не го правят – само пресмятат колко бързо да отчуждат бъдещите гласоподаватели на все още една от най-мощните държави в света! А огорчението на национално ниво е точно това, което доведе до Втората световна война – искаме някоя нова в по-близко или малко по-далечно бъдеще ли?
