Държавник ли Бойко Борисов? Този въпрос беше засегнат, макар и не толкова широко, след загубата на ГЕРБ на президентските избори. Показателно е, че новият президент на България Румен Радев и лидерът на БСП Корнелия Нинова демонстрираха различно мнение – според Радев е напълно естествено да се каже, че Борисов е държавник, но последните му действия т.е. оставката на правителството не била поведение на държавник. А Нинова беше категорична, че Борисов не е никакъв държавник, но пък прикани ГЕРБ като партия да е разумна и в парламента да действа за приемането на Бюджет 2017 и за превръщането на референдума на Слави Трифонов за закон.
Коментар на редактора
Политиците, разбира се, са политици, защото им се налага да лъжат и заблуждават. Аз не съм политик – затова и считам, че Борисов не е държавник. И не е държавник, защото не избра интереса на държавата пред своя собствен – да опита да се върне начело на държавата, държейки пълната власт.
Оставката на втория кабинет на Борисов беше задължителна, но ако лидерът на ГЕРБ беше държавник, той можеш да направи някои неща преди да я хвърли. Например – да потърси широко политическо споразумение за дата на бъдещите избори, да потърси и предварително споразумение за бюджета за догодина и най-важното – да не хвърля оставка, ако няма споразумение за разговори във възможно най-широк политически формат относно резултатите от референдума на Слави Трифонов. Формат, на който да бъде отделен елементът на популизъм в тези въпроси.
Всъщност последната тема я считам за най-опасна за бъдещето на България, ако българската политическа класа я мине по линията „народът така иска“. И децата в супермаркета искат да им купиш сладолед и шоколад вместо плодове и зеленчуци, но правилно ли е? Колко от гласувалите на референдума знаят какво представлява мажоритарна система за избор в два тура с абсолютно мнозинство? Какво става, ако не бъде постигнато абсолютното мнозинство? Как ще се прави прерайониране – от многомандатни на едномандатни райони и колко време ще отнеме това? Въпроси, въпроси, въпроси
Като премиер и лидер на най-голямата партия в парламента Борисов беше длъжен да поиска диалог с останалите партии по тези въпроси. Да, над 3 млн. души гласуваха на референдума, но той не мина границата за задължителен закон – ред е на парламента да реши. Това е законът и дали си бил на 12 000 или на 1,2 млн. от границата няма значение – под нея си. Затова и в този случай държавниците говорят с всички политици, изслушват ги и след това вземат решение какво да подкрепят и какво не, за какво да се борят и за какво не. Сега Борисов има(ше) инструмента да предизвика промяна според въпросите от референдума, но полезна промяна - такава, която да не заложи капана в бъдеще да има концентрация на твърде много власт при един субект заради недомислена избирателна система. Трудно е да правиш непопулярните реформи, но точно това те прави държавник!
Вчера сутринта финансовият министър Владислав Горанов си призна, че понеже политическата класа не обяснила какви може да са последиците от референдума, сега трябвало да го приеме. Това прозвуча така, че след като имаме въже на врата, значи обезателно трябва да си ритнем стола изпод краката. Откъде-накъде? Точно държавниците търсят и най-малката възможност, за да не скачаме от стола в такива ситуации. Борисов не го прави – най-малко трябва да се запитаме защо. Когато някой не прави нещо в политиката, то е защото не му е изгодно. На българите обаче не им е изгодно повторение на едноличен режим – и ще го разберат по трудния начин! Остава единствено да видим дали вълкът т.е. БСП си е променил и нрава, освен кожата - защото ако червените допуснат мажоритарна система като предложената от референдума, значи не са с нищо по-добри от Борисов. Освен това ще бъдат и забити в тинята на историята, където по принцип им е мястото.
