Двете гледни точки – това е основният постулат на журналистиката, който в България бива забравян толкова често. Защото е много лесно да сипваш клишета, но не и да ги изпълняваш, когато се наложи.
Вчера (15 юни) колежката ми Десислава Любомирова изрази своята гледна точка за протеста на студента Ясен Ангелов срещу поскъпването на билета в градския транспорт в София. В нейните очи той е арогантно действащ човек, който действа идиотски, правейки се на интересен. Днес аз ще дам своето мнение – коренно противоположно. Защото с истината е така – тя е река, в която се вливат много потоци. И в България трябва да спрем да се учудваме, че когато двама (или повече) души имат различни гледни точки, те не могат да съжителстват.
Протестът на Ясен Ангелов срещу безподобното нахалство билетът в градския транспорт в София да поскъпне с 60% е брилянтен. Защото с него той удря точно там, където трябва – служителите на компанията, поискала поскъпването.
Контрольорите са хората, които изпълняват приетото от Столичния общински съвет (СОС) увеличение. Предложението обаче беше на Центъра за градска мобилност (ЦГМ) – официално поне. Дружеството, което абсолютно незаконно чрез своите служители събира глоби, тъй като ЦГМ е търговско предприятие т.е. няма право да налага и прибира административни санкции по закон. На всичкото отгоре СОС няма право с наредба да урегулира отношения, които се урегулират чрез закон – чрез Закона за автомобилните превози. Затова и наредбата им за поскъпването и за по-високите глоби е незаконна.
След като цялата ситуация е незаконна и контрольорите изпълняват незаконните постулати на началниците си, значи те защитават незаконността, като „си вършат работата”. Това се нарича съучастие в престъпление. А съучастието само по себе си е престъпление. При това положение Ясен Ангелов, а и всички граждани, всички ние, имаме право на протест. Всъщност не имаме право – длъжни сме да протестираме, докато незаконното стане законно. Г-н Ангелов е избрал много цивилизован вариант – той всъщност практически плаща глобата, но по крайно неудобен и унизителен за „вършещите си работата” съучастници начин. Страхувам се обаче, че това няма да е достатъчно – трябва да спрем да плащаме каквото и да е. Чак тогава, когато съучастниците бъдат ударени по джоба, може да им дойде и гражданското самосъзнание. Всъщност в исторически план гражданското самосъзнание идва в пълна мяра точно когато става въпрос за джоба. Време е да дойде и нашето!
Автор: Ивайло Ачев
