Днес е 9 септември. В България тази дата все още е тема на яростни спорове – освободихме ли се от фашизма или ни пороби комунизма?
Истината, както обикновено, не е в нито едната крайност. Обективни факти за вредата на комунизма обаче има – и резултатът се вижда в днешна България. Да си затворим очите за ефектите на комунизма е убийствено за бъдещето ни. Продължаваме обаче да го правим и да страдаме от Стокхолмски синдром. Защото явно ни топли да си спомняме, че сме били равни, но не и че някои бяха по-равни. И не искаме да погледнем, че наследниците на „по-равните“ от времето на комунизма, маскирани в други цветове, запазват привилегията „по-равен“ само и единствено за себе си, без дори да се мъчат да се крият. Слепи ли сме, глупави ли сме, или и двете?
Спорът за 9-ти септември ще е вечен. Но ако искаме действително държавата ни да не си стои на ниво „9-ти септември“, време е да погледнем напред и да оставим този спор само в кръчмата. Иначе още много поколения в България ще страдат - ако ни има като държава.
Автор: Ивайло Ачев
