Миналата седмица Гърция намали възрастта за гласуване на 17 години. Което, всъщност, изобщо не е лоша идея.
Основните аргументи "против" снижаването на възрастта за гласуване е, че 16 - 17-годишните са прекалено млади, неопитни, неинформирани и прекалено не наясно с живота, за да могат да вземат адекватно решение за кого да дадат своя вот.
Наистина ли обаче това е така?
Днешните младежи израстват в много по-динамично време, което ги принуждават да се адаптират към него много по-бързо и много по-рано. Днес 16 - 17-годишни момичета и момчета нерядко вече имат гражданска позиция по определени въпроси и се интересуват от това, което се случва около тях.
Защо един 17-годишен да е по-неадекватен в преценката си от един 77-годишен? Както е ясно, че интелигентността и трезвата преценка имат нужда от време, за да се формират и разгърнат, така е ясно и че често след определено време и възраст те започват да отслабват.
И освен това, каква е епохалната и отчетлива разлика между един 17-годишен и един 18-годишен, че вторият е достатъчно достоен да може да гласува, а първият - не?
Ако възрастта за гласуване се снижи на 16 или 17 години, първо, това може да се отрази положително на избирателната активност. Каквито и промени да се приемат, истината е, че гласуването у нас вероятно винаги ще бъде по желание. Тоест, активните хора с гражданска позиция, които искат сами да взимат решенията, които ги засягат, ще излязат да гласуват. Останалите няма. Така и най-младите ще отидат до урните, само ако имат желание и гражданска енергия.
Второ, винаги е добре гласът на младите поколения да се чува. Защото понякога той е различен. Пример - референдумът във Великобритания за излизането от ЕС. Над 70% от младите искаха страната да остане в Съюза, но позицията на по-възрастните в крайна сметка надделя. Това можеше и да не се случи, ако младежите на Острова бяха по-активни или ако 16- и 17-годишните също имаха право на глас. Защото за някои въпроси възрастта има значение.
Основен аргумент в полза на това гласът на младите да се чува беше фактът, че именно те са тези, които ще трябва да живеят с решенията, които други взимат вместо тях.
Една 70-годишна баба днес има правото да направи избор, с който може и да не й се наложи да живее. Едно 17-годишно момиче обаче няма това право, въпреки че именно нейният живот ще бъде засегнат.
Затова вероятно не е лоша идея да помислим дали покрай десетките безумни и безпредметни промени в Изборния кодекс, не трябва да обсъдим и тази за снижаване на възрастта за гласуване. Има вариант това да бъде едно много полезно решение.
Автор: Десислава Любомирова