Срещате ли учителите си? От време на време аз срещам моите. И всеки път те ми казват едно и също нещо - че днешните ученици не били като преди и че с всяка година положението ставало все по-тежко. Децата имали проблеми с дисциплината, с мотивацията, с ценностите.
Дълго време си мислех, че може би просто изпитват носталгия към нещо добро и отминало. При толкова много хора обаче, все добри учители, всички не могат да се заблуждават.
Има нещо в начина, по който се възпитават днешните деца. Има нещо в начина, по който родителите им ги изпращат в час на всеки 15 септември. Има нещо в начина, по който реагират след поредната учителска среща или възникнал проблем.
Страшно много деца днес растат в среда, която им втълпява, че образоването не е ценност, че цялата система е боклук, че всички учители, директори, министри се опитват всячески да им вгорчат живота, че образованието у нас за нищо не става, а в живота успяват амбициозните пробивни тарикати, а не задължително най-учените. И още, и още...
В резултат, на 15 септември училищния праг престъпват деца, които имат малко уважение към учителите си и малък интерес към работата им.
А българските учители не заслужават това.
Да, системата е крайно несъвършена, недофинансирана, демотивирана, пълна с язви, бумащина, недомислици и соц динозаври, окупирали високите места по министерства и синдикати от 100 години, решени да задържат неефективната си службица доживот. Да, тази система позволява в учителското съсловие да влизат недостойни и некомпетентни хора. Те обаче не трябва да засенчват приноса на ужасно многото свестни и светли учители в цялата страна.
Тези хора се притесняват на всеки 15 септември, защото им предстои още една година, в която ще бъдат предизвикани да дадат най-доброто от себе си, да са на висотата на своето призвание и да не разочароват десетките си ученици и техните родители. Притесняват се, защото знаят, че работата им е страшно отговорна и от това, което направят днес, зависи съдбата на някой утре.
Притесняват се, защото им предстоят дълги часове на извънкласна работа, ежедневна подготовка, административна бюрокрация. Предстоят им дълги нощи, в които до късно да проверяват поредните десетки и стотици писмени работи или да подготвят следващите. И им предстоят безкрайни разговори с взискателни или гневни родители, убедени, че тяхното безценно дете винаги е право.
За тези учители всеки 15 септември е както голям празник, така и изключителен стрес. И заслужават признание за усилията, които полагат, за да могат бъдещите поколения на България да израстнат морални и мислещи хора.
Затова е хубаво да обясните на детето си днес защо училището е важно и защо учителите са важни. Не утре, когато ще му се случат толкова неща и няма да има време и енергия да ви чуе. Днес. Време е да престанем да решаваме проблемите постфактум и да започнем да полагаме усилия те изобщо да не се появяват.
Българският учител преживява достатъчно с ежедневните безумия на група бюрократи, които крепят с решенията си цяла една прогнила система. Няма нужда от втори фронт в класните си стаи. Сега е моментът за благодарност и признание. Защото моралът, качеството и ефективността не са неща, които просто се случват. За тях трябва да работим всички.
Редактор: Десислава Любомирова
