Като заклет наивник на(д) средна възраст, вече от няколко месеца се стремя да обясня в публикациите си колко важно е да изберем президент с външнополитически профил, възможно най-близък до този на Росен Плевнелиев. Опитвал съм се многократно да се поинтересувам (общо взето) политически коректно кога най-сетне ГЕРБ ще оцени по достойнство петгодишната роля на Плевнелиев като отговорен държавник, който през целия си мандат винаги е успявал да защити ясно и категорично националните интереси на страната ни като член на ЕС и НАТО.
Добре че дойде историческият „2 октомври“, когато заедно с обявяването на кандидатурата на Цецка Цачева за президент, изпадналият в умиление премиер започна (мимоходом, покрай откриването на поредния строителен обект) да отговаря на някои важни въпроси, поставяни многократно през последните години. Попитан дали Цецка Цачева ще продължи политиката на президента Росен Плевнелиев, Борисов посочи, че Плевнелиев е получил отлична оценка от всички западни страни. Но след този жест на формална учтивост, последва едно емоционално многозначително допълнение, което медиите неслучайно нарекоха „цитатът на деня“:
"От мен вие лоша дума не сте чули да кажа, освен че се е справял прекрасно. Ние сме членове на ЕС и НАТО, така че тези оценки ни интересуват много. Грешката му е, че правейки се на ястреб, и аз съм му го казвал в очите и публично, до голяма степен, влоши отношенията ни с Русия. Сега мисля, че с добронамереността, която имаме, и аз, и президентът Путин и Медведев успяхме да отрегулираме нещата."
Ето къде е заровено кучето! За пореден път в политиката към Русия. Няма съмнение, че Цецка Цачева сигурно ще бъде „лявата“ ръка на премиера в „отрегулирането на нещата“ с Русия, с проруските партии, доминиращи в президентската надпревара и руското икономическо лоби в България. И то отново, и отново в името на прословутата „политическа стабилност“. Но рано или късно, всички ще трябва да плащаме цената на политическите и икономическите компромиси в името на стабилността. И ние вече ги плащаме… Да, компромисите в политиката са необходими, но само, когато са в името на някакво конкретно разбирателство. Те по никакъв начин не трябва да преминават границите на почтеността. Затова не мога да приема обтекаемите становища на премиера Бойко Борисов и то по ключови външнополитически въпроси. Особено при днешните екзистенциални проблеми в региона и в ЕС като цяло.
Прави чест на Росен Плевнелиев, че отговори веднага на обвиненията на премиера, че той е влошил отношенията на България с Русия:
„Аз в целия мандат правих това, което обещах да правя. Казах на българите, че за мен Европа не е външна политика, а моето семейство и се държах като такъв. Обещах на българите, че ще ги водя в европейската посока и казах, че за мен посоката е от София на Запад. Това и правих за 5 години – отстоявах го с всяко свое действие. Нека новите кандидат-президенти да излязат и да кажат ясно те в каква посока ще движат държавата и защо. За мен въпросът на европейското развитие беше въпрос и на национален идеал.“
Когато преценяваме личността на един „държавен глава“, не би трябвало да робуваме на конюнктурните си политически интереси, колкото и силни да са те. В крайна сметка външната политика е неговото амплоа. А там Росен Плевнелиев доказа себе си като държавник и то по един блестящ начин. Недопустимо е с един замах да бъде теглена чертата на неговите евроатлантически позиции, че няма как да си затваряме очите, когато виждаме анексирането на територия от една независима държава, че България няма да признае анексирането на Крим, че Крим е част от Украйна, а Украйна е Европа… Дали премиерът и г-жа Цачева си спомнят думите на Росен Плевнелиев: „Ние не можем да стоим в ъгъла на европейската политика, да се крием и да се снижаваме. Защото някой път ще ни се наложи не да се снижаваме, а да крещим“. Едва ли. Може и дори да са ги пропуснали. Хубаво е да си ги припомнят, докато се опитват да пригласят на бившия натовски генерал Румен Радев или на Калфин и Първанов.
Автор: Аспарух Панов
