Договорът за добросъседство с Македония вече е подписан. Той предизвика сериозна еуфория у нас, която, разбира се, е оправдана. Самият факт, че изобщо успяхме да стигнем до подписването на документа, действително е голяма победа, имайки предвид многогодишната тежка битка с пропагандата в Скопие.
Само че договорът има два проблема.
Първо, изключително много е вероятно той да е валиден само докато Заев е на власт. Което не е ясно колко дълго ще продължи. Ако албанците удържат позицията си на основен политически фактор в Македония и Заев не загуби прекалено много от подкрепата си заради хода с договора, надежда има. Македония на Груевски обаче е жива и няма да се даде толкова лесно. Ако бившият премиер на страната се върне на власт, има голяма опасност да оттегли Македония от договора, тъй като партията му многократно заяви, че не подкрепя документа в този му вид.
Вторият проблем е с пропагандата на лъжлива историческа "истина", в която се дави Скопие.
Македония не поема никакъв ангажимент да спре историческите кражби и манипулации. В документа е записано, че двете държави ще създадат обща комисия, която да проучи АВТЕНТИЧНИТЕ исторически източници от общата ни история, но до ден-днешен не е ясно как сговорът в тази комисия може да бъде нещо различно от научна фантастика.
Македония не е Северна Корея. Тя не е резерват на един тираничен режим, който забранява каквато и да е независима информация отвън, различна от официалната. Македонските "учени" знаят за автентичните исторически източници, в които Вапцаров, Талев, Гоце Делчев и Тодор Александров сами се наричат българи и за многобройната чужда историография, определяща Самуил категорично като български цар. И въпреки това, македонската пропаганда не просто си затваря очите за тази истина, а по най-долен, мерзки и престъпен начин я преиначава.
Затова въпросът, от който се интересуват всички, е как ще стане компромисът? Могат ли Гоце Делчев и Самуил да бъдат поделени? Да бъдат хем категорично българи, хем македонци? Може ли Вапцаров да е писал в оригинал и на български, и на отделния, автентичен, стар език македонския? Може ли хилядите българи, вдигнали Илинденското въстание и дали живота си за свободата на поробена Македония, да се окаже, че не са съществували?
Това са невъзможни компромиси. И затова тази инициатива по всяка вероятност е обречена. Македонските "историци" са екстремисти, които няма да отспътят от пропагандата си. Българските им колеги няма какво да изследват, те знаят обективната истина. Дали няма да са готови да я продадат обаче е друг въпрос.
Във всеки случай, става все по-ясно, че частта от договора, засягаща общата история, ще бъде пълен провал. Не можем да имаме половин Самуил. Македонците също няма да искат другата половина. Защото идентичността и истината може да бъде само единна и цяла.
Автор: Десислава Любомирова
