Преди дни българското интернет пространство бе взривено от видеоклип, на който ученици танцуват кючек на песен на Азис във Видин по случай 8 март. Разбираемо, възмущение и обвинения започнаха да летят напосоки. Противно на логиката, под прицел попадна и просветният министър Сергей Игнатов, който обаче заяви, че не може да забрани Азис или чалгата, като цяло, в училище.
Учудващото е, че изобщо има такива предложения. Това ли е виновникът в случая - министърът, че не е забранил Азис? МОМН, че допуска чалга в класните стаи?
А не учителите, съзнателно решили, че гюбек-ритмите са подходящи за едно училищно честване!? А не родителите, които не са имали нищо против децата им да се поклащат на "мразиш, по пътя всичко газиш..."!?
Не е виновен Азис и не е виновна чалгата. Да не изместваме центъра на вината от себе си.
Знам как се организира едно училищно тържество или честване. Програмата се одобрява от много хора, репетира се многократно и е известна предварително. В цялата тази верига от хора обаче не се е намерил нито един, който да възрази срещу избора на песен и танц. Децата не са виновни, че родителите и учителите им съзнателно ги тласкат към чалга ценностите. Те просто един ден ще пораснат и ще кажат на децата си, че няма нищо лошо училищният двор да бъде огласян от кючеци по случай 8 март, 15 септември, 24 май...
Един ден Азис няма да го има, за да го обвиняваме. Родителите и учителите обаче ще са същите. И то не защото чалга ще има винаги, а защото собственото ни социално безхаберие и морална деградация ще възпроизвеждат едни и същи отблъскващи модели на поведение.
Ето защо сега е времето да посочим правилните виновници. А не онези, които по презумпция винаги биват оплювани, защото така е по-лесно. Не е Азис проблемът на българската училище. Не е и чалгата...
