Текстът на Бернд Ригерт е публикуван в "Дойче Веле".
НАТО дрънка оръжия, но съвсем тихичко. Защото четирите батальона, които изпраща на източната си граница, не са никаква заплаха за значително по-мночислените руски подразделения. Москва няма да се впечатли особено от увеличената численост на натовските войски, а и в НАТО едва ли някой очаква подобно нещо. На срещата във Варшава става дума предимно за това да бъде демонстрирана сплотеност. НАТО иска да покаже на Балтийските държави, както и на бившите държави от Варшавския пакт, че разбира тяхната загриженост.
Никой в НАТО, разбира се, не вярва на сериозно, че Русия има намерение да напада страни-членки на Алианса или да извършва "хибридни" атаки с помощта на полулегални формирования, както в Украйна. В НАТО са наясно, че президентът Путин по-скоро иска да подсигури влиянието си в Украйна, Беларус, Грузия, Молдова, Азербайджан и Армения. И той вече постигна тази цел. Беларус така или иначе е съюзник на Русия, а останалите държави са забъркани в конфликти, активно подклаждани от Русия. Докато тлеят тези "замразени" конфликти, нито една от въпросните държави не може да стане член на НАТО. Пътят им към Алианса е преграден за дълги години, ако не и за десетилетия.
В този контекст трябва да се тълкува и скорошното посещение на Путин във Финландия. На финладците, които от време не време се заиграват с мисълта за сближаване с Алианса, Москва даде ясно да разберат, че страната им има твърде дълга и достатъчно уязвима граница с Русия.
НАТО, на свой ред, сега ясно предупреждава руснаците - дотук и нито крачка напред! Западните страни-членки на Алианса, които не са непосредствено засрашени от Русия, също демонстрират единство. Засега Путин не успява да разедини Алианса.
Възпиране и диалог
А и отчасти влязлата в действие противоракетна система в Полша далеч не е нещо, което би могло да се изтълкува като дрънкане на оръжия от страна на Запада. Чисто технически, въпросната система не в състояние да прихваща руските междуконтинентални ракети. Тя е насочена срещу евентуални заплахи от Северна Корея и Иран. И ръководството в Москва много добре знае това, въпреки че постоянно твърди обратното.
След като е изяснен и този важен въпрос, де факто няма никакви пречки пред един нов диалог между НАТО и Русия. Работата на Съвета НАТО-Русия ще бъде възобновена, руският президент Путин води редовни телефонни разговори с Барак Обама, с френския президент Оланд и германската канцлерка Меркел. Не липсва и диалог на най-високо равнище. Така и трябва да бъде, защото натовските държави и Русия имат и общи политически интереси, свързани с уреждането на конфликта в Сирия, борбата срещу ислямисткия терор, ситуацията в Афганистан или Иран. Съществуват и множество общи икономическите интереси.
След Варшавската среща на върха двете страни следователно ще се върнат към реалната политика и ще възобновят разговорите помежду си. Основните губещи от двойната стратегия на НАТО за тихо дрънкане на оръжия и диалог са Украйна и Грузия. Те ще трябва да се примирят с факта, че Русия още дълго ще предопределя развитието им, а НАТО няма да може или няма да иска да се намеси военно.
Президентът Путин трябва да бъде възпрян в границите, в които се намира днес. Връщанато на Крим или изтеглянето на Русия от Абхазия и Приднестровието си остават чиста илюзия. Но цялата днешна ситуация в Европа няма нищо общо със Студена война. Навремето една срещу друга бяха изправени две враждуващи идеологии, два въоръжени до зъби блока със стотици хиляди войници в центъра на Европа. Днес броят на конвенционалните оръжия е относително малък. Затова пък демокрациите са изправени срещу режима на Путин, който в много отношения е по-непредсказуем и хаотичен, отколкото беше съветският, защото не преследва никаква идеология, а се стреми единствено към запазването на властта си. А начинът, по който НАТО сега отговаря на тактическите игрички на Путин, е най-верният.
